— Ами баща ми? — отвърна бързо Ема. — Не мога да се омъжа без неговото разрешение. А също така и компанията… — Тя осъзна, че това са жалки извинения, имайки предвид, че тя първа направи предложението, факт, който без съмнение Керълайн щеше скоро да научи.
— Мисля, че винаги си знаела, че корабната компания никога няма да бъде твоята съдба. Колкото до баща ти, ами опасявам се, че ще трябва да се довери на нашата преценка. Не разполагаме с много време за отлагане.
Очите на Ема се разшириха ужасено, когато погледът на леля й се спусна към корема й. Господи, не беше помислила, че може да е бременна!
— Виждам, че разбираш какво имам предвид.
Когато двете жени влязоха в кабинета няколко минути по-късно, Алекс и Хенри стояха в приятна тишина, допивайки уискито си. Ема присви очи леко, докато оглеждаше обстановката. Не изглеждаше така, сякаш чичо й бе губил време в приказки или в яростна защита на изгубената й невинност. Тя тихо въздъхна. Е, по-добре да започне брака си в спокойна обстановка.
— Има ли нещо, което искаш да споделиш с нас? — попита Хенри, повдигайки едната си вежда.
Ема преглътна и продължи напред, обръщайки лицето си към Алекс.
— За мен ще е чест да се омъжа за вас, Ваша светлост — тя спря и вирна брадичката си леко. — Ако благоволите да ме попитате.
Керълайн въздъхна, а Хенри завъртя очи, но Алекс не можа да възпре леката усмивка, която се появи на лицето му. Той предположи, че именно поради тази причина я обичаше толкова много.
— Ще желаеш ли от мен да падна на колене? — попита той, гледайки дълбоко в очите й.
Ема облиза нервно устни. Тонът му беше подигравателен, но вътрешно тя усещаше, че той ще го направи, ако тя го поиска.
— Не — каза, стоплена от дълбокия му смарагдов поглед. — Не мисля, че това е необходимо.
Усмивката на Алекс се разшири, когато погледът му се спусна по Ема. Тя все още беше облечена в дрехите на Нед. Изглеждаше толкова привлекателна, докато стоеше пред него с вирната брадичка и се опитваше да запази гордостта си. Той копнееше да се протегне и да прибере един кичур от нейната искряща коса зад ухото й, но присъствието на Керълайн и Хенри го накара да се откаже. Вместо това той хвана едната й ръка и я притисна към устните си.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита нежно той.
Ема кимна, неспособна да му отговори. Керълайн и Хенри прецениха, че тяхната работа тук е приключила и тихо напуснаха стаята, оставяйки Ема и Алекс сами.
— Прости ми, че не го направих правилно първия път — каза той тихо.
Ема усети как усмивката разширява устните й.
— Всъщност, мисля, че това беше вторият път.
Алекс кимна.
— Права си, но ако си спомняш, аз не го направих по правилния начин и първия път.
Ема въздъхна, когато си припомни ужасната сцена в салона на Алекс. Господи, нима това се бе случило само преди два дни. Струваше й се, че е минал цял един живот оттогава.
— Не, не го направи — каза тя меко. — Мисля, че трябва да оставим всичко това в миналото. Ще бъде хубаво, ако започнем нашия брак с по-оптимистична нагласа.
— Съгласен съм — отвърна Алекс, докато бавно прокарваше палеца си по ръката й. Искаше да я прегърне. Да я целуне чувствено. Но беше малко изплашен. Откога точно, не беше сигурен, но някак инстинктивно усещаше, че целият му досегашен живот се градеше на деликатен баланс, който той не искаше да разруши. Той просто стоеше там, галеше ръката й, без да знае какво да каже, чувствайки се като глупак, заради собствената си несигурност. — Ще се опитам да не съм толкова властен — каза накрая той с твърд глас.
Ема го погледна. Той изглеждаше толкова сериозен и задълбочен, че й беше много трудно да не го прегърне.
— А аз ще се опитам да не съм толкова упорита — отвърна тя.
На лицето на Алекс се появи усмивка. Той нежно я придърпа в обятията си и я притисна към едрото си тяло. Ема обви ръце около кръста му и се отпусна на гърдите му. Тя въздъхна блажено, когато почувства прекрасната топлина, излъчваща се от тялото му. Сърцето му биеше ясно и силно и тя реши, че Алекс ще трябва да прекъсне нежния момент, защото тя за нищо на света нямаше да се откъсне от прегръдките му.
Независимо колко добре се чувстваше в този момент, тя не можеше да задуши мисълта, че се омъжва за човек, който ще го е грижа за нея, но няма да й вярва. Той й беше казал, че осъзнава колко по-различна е тя от дамите във висшето общество, които непрекъснато го преследваха, но Ема се страхуваше, че някои от старите му рани бяха прекалено дълбоки. Тя не беше сигурна дали той ще може да се довери някога на някоя жена изцяло.