И освен това, разбира се, той все още не й бе казал, че я обича. Ема се скова малко при тази мисъл, но после си напомни, че тя също не му беше разкривала своите чувства.
Алекс усети промяната в нея и нежно я целуна по главата.
— Нещо не е наред ли, любов моя?
Усещайки топлината от прегръдката му, Ема се отпусна отново.
— Не, няма нищо. Просто си мислех, това е всичко.
— За какво?
— Нищо, наистина. Просто за подробностите около сватбата… — излъга тя. — Нямаме много време, за да подготвим всичко, предполагам.
Алекс бавно се отдръпна и я поведе към близкия диван, където двамата седнаха.
— Искаш ли голяма сватба? — попита той и повдигна брадичката й с пръсти, така че да гледа в очите й.
— Не. Срещнах много хора тук в Лондон, но не познавам добре повечето от тях, така че няма да се разстроя, ако не присъстват на моята сватба. Въпреки това бих искала да имам специална рокля — добави тя, изпълнена с копнеж. — И копнея баща ми да бъде тук, за да ме предаде на теб.
Алекс задържа погледа си върху нейния, търсейки някакъв знак дали тя наистина не желае огромен прием. Той видя в очите й само открита и неподправена честност.
— Съжалявам, че няма да можеш да изчакаш пристигането на баща си, но искам да се оженим възможно най-скоро. Бих предпочел да не чакам, дори докато леля ти и майка ми се разберат за аранжировките на цветята.
Ема лекичко се засмя.
— Знаете ли, това е съвсем вярно, защото благодарение на аранжировките на цветята, ние двамата се срещнахме, Ваша светлост.
— Не ме наричай Ваша светлост — предупреди я Алекс.
— Съжалявам. Изплъзна ми се. Опасявам се, че съм обучена прекалено добре в тона на висшето общество.
— Но кажи ми защо дължа върховното си щастие на аранжировките на цветя.
— Именно затова се разхождах по магазините облечена като прислужница, когато спасих Чарли от файтона. Леля Керълайн искаше да й помогна с цветната украса за бала, затова Бел и аз се скрихме в кухнята, за да се измъкнем. Облякохме дрехите на нашите прислужници, защото не искахме да изцапаме някоя от роклите си — и тогава тя добави. — Аз наистина мразя да подреждам цветя.
Алекс се разсмя с цяло гърло.
— Обещавам ти, любов моя, че в чест на нашата първа среща, ще има изобилие от цветя на сватбата ни, но ти няма да подредиш нито едно от тях.
Ема го погледна крадешком, докато той се смееше. Не можеше да се държи с нея толкова нежно, ако не я обича поне малко, нали? Тя остави настрана своите съмнения. Можеше да не я обича все още, но я желаеше много и това беше пределно ясно. Също така я харесваше. Това определено беше добро начало. Ема си пое дълбоко дъх, когато почувства у нея да се надига непозната вълна от решителност. Би могла да направи така, че този брак да проработи. Тя щеше да го накара да проработи. Трябваше да го направи.
Следващите няколко дни бяха изпълнени с трескава суетня. Алекс се опита да се придържа към първоначалната си идея сватбата да се състои следващата седмица, но след пет минути, прекарани в „обсъждане“ с Керълайн, той беше склонен да я отложи с още една седмица. Ема мъдро стоеше настрана от суматохата.
— Седмица и половина е все още ужасно малко — отбеляза Керълайн. — Но в крайна сметка заедно можем да постигнем нещо приятно. За два дни това би било невъзможно.
Час след като Алекс си беше тръгнал, вдовстващата херцогиня на Ашбърн пристигна на прага на Блайдън. Тя настоя да се включи подобаващо в приготовленията за сватбата. Никой не се интересуваше, че е седем и половина сутринта. Юджиния изглежда намираше предстоящия брак на сина си за някакво чудо и самият факт, че този ранен час е твърде неприличен, нямаше да я спре да направи всичко, за да доведе тази сватба до благоприличен завършек. След петнадесет минути с Юджиния и Керълайн Ема вдигна ръце и любезно помоли двете дами да се консултират с нея за всяко решение от изключителна важност. Тя излезе от стаята, качи се по стълбите и незабавно си легна в леглото. Все пак предишната нощ не бе спала особено много.
Ема се събуди след около шест часа и беше извънредно гладна. Някой беше успял да се измъкне от сватбената подготовка и грижливо бе донесъл в стаята й табла с парче пай и вкусен сок. Тя бързо изяде всичко от оставения върху тоалетката й поднос, след което се изкъпа и облече. След като беше прекарала цял един ден в мъжки дрехи откри, че нефритенозелената й рокля е някак неудобна, но реши, че ще е абсолютно невъзможно да продължи да се разхожда наоколо в мъжки бричове. После седна на бюрото си и написа бележка до баща си. Обясни му своите причини и му даде обещание, че ще напише по-подробно писмо съвсем скоро, за да му разкаже всичко за Алекс и сватбата.