Когато най-накрая слезе долу в три часа, Керълайн и Юджиния бяха все още там, където ги беше оставила и изреждаха всевъзможни имена, докато подготвяха списъка с гостите. Бел и Софи се бяха присъединили към тях и водеха разгорещен спор относно сватбения букет на Ема. Когато видяха, че булката пристига, те веднага прехвърлиха въпроса на нея.
— Мисля, че рози — отвърна Ема. — Вие какво мислите?
Двете жени завъртяха очи.
— Да, разбира се, но какъв цвят? — попита Бел.
— О, ами предполагам, че зависи от това какъв цвят ще избера за роклите на моите шаферки. — Бел и Софи я погледнаха очакващо и Ема осъзна, че тя ще трябва да вземе решението. — Хм, вие двете ще бъдете моите единствени шаферки, така че в какъв цвят искате да сте облечени?
— Прасковено.
— Синьо.
Ема преглътна.
— Разбирам. Е, предполагам, че в такъв случай засега ще има само бели рози в букета. Бялото подхожда на всичко. Особено на мен! — добави тя с весела усмивка. — Аз мога да се омъжа в бяло, нали? — попита тя бързо. — Знам, че това не е последен писък на модата, но имам приятелка в Бостън, която облече бяло за сватбата си и бе много красива.
— Можеш да се омъжиш в какъвто цвят поискаш — отговори леля й. — Твоята първа проба е тази вечер. Мадам Ламберт ще остане до късно вечерта, така че ще можем да получим роклята навреме.
— Това е много мило от нейна страна — измърмори Ема, чудейки се колко ли пари е предложила Керълайн на модистката за този извънреден труд. — За какво друго взехте решение?
— Ще направим венчавката в Уестънбърт, ако нямаш нищо против — каза Керълайн. — Твърде късно е, за да запазим някоя от големите катедрали в Лондон.
— Знам, че обичайно сватбата се провежда в дома на булката — вметна Юджиния, — само че ти живееш в Бостън, освен това Уестънбърт е на няколко часа по-близо до Лондон, отколкото провинциалното имение на братовчедите ти.
— Не, не, така е чудесно — отвърна Ема. — Уестънбърт е прекрасен избор и освен това скоро ще бъде мой дом.
Очите на Юджиния се напълниха със сълзи и тя взе ръцете на Ема в своите.
— Толкова съм щастлива, че ще станеш част от семейството.
— Благодаря ви — каза Ема и притисна в отговор ръцете й. — Аз също съм щастлива, че ще бъда част от него.
— Сега — подсети ги Керълайн — да се върнем на списъка с гостите. Какво ще кажете за виконт Бентън?
Ема изпъшка. Антъни Удсайд?
— Не! — извика тя.
Керълайн и Юджиния се обърнаха към нея и я погледнаха озадачено.
— Аз… Аз наистина не го харесвам — каза тя бързо. — Мисля, че ще накара Бел да се чувства неудобно.
Братовчедка й кимна в знак на съгласие.
— Много добре — отвърна Керълайн, задрасквайки името му от списъка с гостите, който беше приготвила.
— Не мога да си представя, че повечето хора ще успеят да дойдат — заяви Ема някак обнадеждена. — Това е толкова късна покана все пак, а и е на три часа езда от Лондон.
Четирите дами я погледнаха с шокирани изражения.
— Да не си се побъркала? — попита най-накрая Бел. — Повечето хора ще се претрепят, за да присъстват. Херцог Ашбърн ще се жени. Херцогът, който „не проявяваше интерес към брака“, ще се жени. Отгоре на всичко той се жени за относително малко известна жена от колониите. Това ще е най-пикантното събитие за сезона.
— Бързината само ще накара хората да бъдат още по-любопитни — каза Софи. — Събитието ще е придружено със скандалност, интриги и романтика, разбира се.
— Разбирам — отвърна Ема тихо. — Мислех, че Алекс иска малка сватба.
— О, пфу — пренебрежително възкликна Юджиния. — Аз съм негова майка и изобщо не ме интересува какво иска той. Синът ми прави сватба веднъж в живота си и аз възнамерявам да й се насладя. — Юджиния се облегна назад и Ема реши, че е безсмислено да продължава да протестира.
И наистина тя не се опита да спори през цялата следваща седмица. Просто остави вълната на сватбените приготовления да я понесе на гребена си. Единственото свободно време, което имаше, освен това за сън, който от друга страна беше крайно недостатъчен, бе, когато Нед влетя в гостната и я отведе от глутницата бъдещи и настоящи роднини от женски пол.