— Да, знам — отвърна, а гласът му беше надебелял от емоциите. — Ще вървим ли? Мисля, че твоят херцог ще прекоси пътеката и ще те занесе на гръб до олтара, ако не стигнем скоро до там.
Поемайки си дълбоко дъх, Ема направи първата стъпка по пътеката. И когато видя Алекс да стои и да я чака пред олтара, всичките й страхове бавно започнаха да се стопяват. С всяка следваща стъпка я завладяваше чувство на радост и дори не забеляза стотиците хора, които се бяха обърнали на местата си и наблюдаваха как сияещата булка върви по пътеката.
Алекс затаи дъх, когато я видя да пристъпва в шатрата. Тя изглеждаше толкова прекрасно, че не знаеше как да го опише. Сякаш красотата й струеше от всяка нейна пора. Всичко около нея блестеше — от копринения цвят на кожата й до виолетовите очи и огнените къдрици, които искряха дори през финия воал.
Най-накрая Ема и Хенри стигнаха до Алекс и единственото, което тя можеше да направи, когато чичо й постави ръката й в тази на бъдещия й съпруг, бе да се усмихне. Погледна нагоре в зелените му очи и видя, че той я гледа с безкрайна топлота, желание, притежание и, разбира се, любов. Може би никога нямаше да й каже тези думи, но Ема видя ясно чувствата в очите му. Алекс я обичаше. Обичаше я и внезапно тя видя живота си два пъти по-ясно, отколкото преди няколко минути.
Останалата част от церемонията мина толкова бързо, че по-късно Ема си спомняше само отделни моменти от нея. Как Чарли изглеждаше невероятно горд, когато донесе пръстените върху малката възглавничка. Или топлината, която се излъчваше от ръцете на Алекс, когато той й сложи пръстена. Наперените усмивки на Дънфорд и Нед, докато гледаха как Алекс я целува твърде страстно, след като свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга, и накрая гледката на мокрите бузи на Керълайн, когато новобрачната двойка мина по пътеката.
Приемът продължи през целия следобед и през по-голямата част от вечерта. Ема беше поздравена първо от стотици гости, които не познаваше, и после от още толкова, които познаваше. Алекс стоеше до нея почти през цялото време, а в моментите, когато бяха разделени от социалните условности, тя чувстваше как очите му не се отделят от нея и едва сдържаше тръпките на любов и желание, които преминаваха през тялото й.
Накрая, след многобройните танци и десетките тостове, Алекс се приближи до Ема и прошепна в ухото й:
— Осъзнавам, че още е рано, но не можем ли да се махнем оттук вече? Бих искал да те имам само за себе си.
— Мислех си, че никога няма да попиташ — въздъхна Ема и усмивката й стана още по-широка. Двамата помахаха с ръка, за да се сбогуват с тълпата, и спряха до Юджиния, преди да напуснат.
— Искам всички да си заминат още тази вечер — натърти Алекс. — Изобщо не ме интересува дори и да не успеят да се приберат по домовете си преди зазоряване. Те така или иначе обикновено не го правят.
— Мога ли да предположа, че това скъперничество не се отнася до членовете на новото ти семейство? — попита Юджиния с доста развеселено изражение.
— Разбира се, но искам повечето от вас да са изчезнали до сутринта. — Алекс залепи една целувка на бузата на майка си. — Бих желал да остана насаме със съпругата си, ако никой от вас не възразява.
— Бъди сигурен, че всички ние ще сме си тръгнали преди пладне — отвърна Юджиния. — Предполагам, че нямаш намерение да се измъкнеш от брачното ложе преди това?
Ема се изчерви до корена на косите си.
— Със сигурност нямам — безсрамно каза Алекс. — Също така ще съм ти благодарен, ако уредиш да ни донесат храна в стаята утре сутринта.
— Не се тревожи, скъпи мой сине, ще се погрижа за всичко. — Очите на Юджиния се навлажниха, когато го докосна по бузата — Толкова съм щастлива за теб днес.
Алекс и Ема й се усмихнаха за довиждане и поеха по дългия коридор, който водеше до господарския апартамент. Ема почти тичаше, за да се справи с големите крачки на Алекс и когато тръгнаха нагоре по витите стълби, тя спря, за да си поеме дъх.
— Моля те — изрече Ема, смеейки се. — Изчакай за момент.
Алекс спря рязко и взе лицето й в ръцете си. Очите му блестяха едновременно нежно и развеселено.
— Не мога да чакам.
Тя изписка леко, когато Алекс я вдигна на ръце и я пренесе през останалия път до стаята им.
— Най-накрая сами — каза той драматично и ритна вратата с крак, без да я изпуска от ръцете си. — Нещо против да те целуна?
— Не.
— О, добре! — И когато той приключи с целувката, остави Ема задъхана и сгорещена.