— Нервна ли си?
— Не. Сутринта бях, но вече не съм.
Очите на Алекс заблестяха, когато си представи последствията от това изказване. Все пак не искаше да я уплаши. Имаха цяла нощ… цяла седмица всъщност. Той взе ръката й и я поведе към средата на помещението.
— Това е твоята нова стая — каза той и махна с ръка наоколо, за да й покаже обстановката.
Ема се огледа. Обзавеждането беше доста мъжко.
— Можеш да я промениш, ако желаеш — каза Алекс. — Нищо прекалено розово, надявам се.
Ема едва потисна усмивката си.
— Мисля, че може да се измисли нещо подходящо.
Той взе ръката и в своята.
— Има още една съседна стая, която официално е стаята на херцогинята, но аз предпочитам да прекарваш повечето време тук.
— О, нима? — подразни го тя.
— Можем да я превърнем във всекидневна, украсена с всякакви женски дреболийки каквито поискаш — предложи той сериозно. — Но не мисля, че ще се нуждаеш от легло там. Смятам да го преместим в апартамента на мисис Гуд. Тя е с нас от доста години и мисля, че ще й се отрази добре. Много по-удобно е от това, което има сега.
— Това е чудесна идея — каза тихо Ема и пристъпи по-близо към него.
— О, Ема, толкова се радвам, че най-после си моя.
— И аз се радвам, че ти си мой.
Алекс се засмя шумно.
— Елате по-близо, за да можем най-сетне да свалим тази невероятна рокля от вас, Ваша светлост.
— Името ми е Ема — отвърна тя строго. — Не искам да чувам да ме наричаш „Ваша светлост“.
— Вие сте безценна, Ваша светлост — Алекс обви ръце около нея и започна да разкопчава малките копченца на роклята по дължина на гърба й. Той правеше това мъчително бавно като караше Ема да тръпне при всяко докосване.
Един кратък стон се откъсна от устните й и тя постави ръце на раменете му, за да се задържи права. Сякаш цялата стая се завъртя в чувствена мъгла и единственото нещо, което можеше да направи, бе да остане права.
Ръцете на Алекс спряха по средата на гърба й.
— Ммм, мисля, че е време да пуснем косата ти. — С ловките си пръсти той измъкна шнолите, които държаха гъстите кичури вдигнати високо. — Въпреки че много харесвам тези малки буклички, които се вият надолу, когато прическата ти изглежда по този начин.
След няколко секунди цялата й тежка коса се изсипа по гърба и Алекс придърпа няколко кичура към лицето си. Първо ги целуна и после вдиша опияняващия им аромат.
— Обожавам косата ти — промърмори той, прокарвайки ръце през нея. — Казвал ли съм ти някога, че искам малко момиченце с точно същия цвят коса?
Ема поклати глава безмълвно. Те никога не бяха говорили за деца. Беше предполагала, че той ще иска наследник — всички мъже искаха, но никога не беше мечтала, че ще поиска малко момиченце, което да изглежда точно като нея.
— Аз си мислех за едно малко момченце с черни коси и зелени очи — отвърна тя колебливо.
Алекс върна ръцете си върху копчетата на гърба й.
— Е, ние просто ще продължим да се стараем, докато се изпълнят желанията и на двама ни, нали? — През това време той беше разкопчал копченцата със завидна бързина и след секунди дрехата падна на пода, оставяйки Ема само с нейната копринена долна риза.
Той започна да смъква тънката одежда от раменете й, но тя го спря.
— Шшт, сега е мой ред. — Тя посегна към шалчето му и бавно дръпна краищата на сложния възел. Когато го свали, започна да разкопчава копчетата на надиплената му бяла риза, от която малко по малко започна да се разкрива плътта му. Алекс издържа на това сладко мъчение само за миг, след това я привлече със стон в обятията си и я занесе в огромното балдахинено легло.
— Господи, толкова си красива — каза с възхищение той, докато докосваше скулите й. — Толкова красива.
Ема се отдаде на страстта си, обви ръце около Алекс и го дръпна към себе си в леглото. Дори когато се опитваше да свали дрехите си, той не можеше да спре да я докосва. Топлината на неговите ръце, съчетана с чувственото триене на коприната върху кожата й, я накара да стене от удоволствие. Тя мълвеше името му отново и отново, без да осъзнава, че го произнася на глас.
— Тихо, съкровище, тук съм — прошепна той.
Ема се увери, че той наистина е тук. Всеки негов сантиметър гола плът се притискаше в нея. Но долната й риза все още стоеше между тях и Ема скъса дразнещата дреха в желанието си да не остави нищо между нея и съпруга й.
— Шшт — каза той отново и укроти ръцете й. — Все повече започвам да харесвам тези неща. — Той спусна ръце по стигащата до бедрата копринена риза и плъзна материята нагоре, оставяйки огнени следи по кожата й. Когато платът разкри гледката на гърдите й, той простена възхитено и се наведе, за да целуне всяко от тъмните зърна. Ема изстена от удоволствие, прокара ръце по тила му и го придърпа по-плътно към себе си. — Ммм, спомням си, че това ти харесваше — засмя се Алекс, възхитен от естествените й реакции.