— Алекс, махни това нещо от мен — заповяда му тя разгорещено.
— О, добре — подразни я той и най-накрая издърпа ризата през главата й, за да я запрати на пода до леглото.
Ема погледна към него. Той все още изглеждаше толкова спокоен. Нима не чувстваше тази безумна страст, която изпитваше тя? С дяволита усмивка се наведе към него и започна да целува зърната на гърдите му по начина, по който той целуваше нейните. Неговата реакция беше незабавна и много по-силна от това, на което Ема се надяваше. Той подскочи и извика:
— Господи, Ема, откъде си научила това?
Ема доближи устните си до неговите.
— От теб. Искаш ли да ме научиш на още нещо?
— Може би следващата седмица — изръмжа Алекс. — Не мисля, че мога да понеса още от това тази нощ.
Тя се засмя от задоволство, когато той се наведе и я целуна разгорещено. От този момент игрите и дразненията престанаха. Останаха само търсещите им тела, които се извиваха едно към друго от желание и страст.
Ема не можеше да спре да докосва голата му кожа. Тя прокарваше ръце по твърдите мускули на бедрата му, нагоре по гърдите и раменете му. Всяко следващо докосване възбуждаше Алекс още повече, докато той вече не можеше да се въздържа. Спусна ръката си по цялото й тяло, докато не докосна нейната женственост през меките къдрици. Тя изстена от желание, стисна го силно и го придърпа към себе си. Много бавно той я разтвори и плъзна пръст в нея. Тя беше повече от готова за него.
— Толкова си влажна — каза той дрезгаво. — Толкова влажна и гореща и толкова готова за мен…
— Моля те, Алекс — стенеше Ема.
Алекс премести тежестта си върху нея, разтвори краката й и застина. Беше истински ад за него да не се потопи в нея целият, но знаеше, че тялото й още не беше готово за това и искаше да й даде възможност да свикне с големината му.
Но Ема не смяташе така.
— О, Алекс, моля те, искам повече — промълви тя, хвана бедрата му и се опита да го придърпа по-близо.
Той не успя да устои на желанието й и с дрезгав вик се отпусна в нея с цялата си дължина. Дишаше тежко, докато се опитваше да поддържа равномерен ритъм на тласъците си и я галеше интимно.
Ема се понесе към рая. Тя се опитваше да се бори срещу освобождението си, копнеейки да задържи по-дълго съвършенството на момента, но усещането за невероятна свобода, която само той можеше да й даде, я понесе на крилете си. Тя знаеше, че битката е загубена, когато той пъхна ръка между телата им и я докосна. И тогава, само миг преди да експлодира, от гърлото й се откъсна вик.
— Господи, Алекс, обичам те толкова много!
Той застина.
— Какво каза? — попита пребледнял.
Тя се почувства така, сякаш пристъпва към ръба на скала. Имаше нужда той да продължи.
— Моля те Алекс, моля те не ме оставяй така.
— Какво каза? — повтори той, а всичките му мускули се изопнаха от напрежение.
Виолетовите й очи срещнаха зеления му поглед с открита нежност.
— Обичам те.
Той задържа погледа й за миг, преди отново да проникне в нея. В движенията му имаше едно ново усещане за неотложност. Този последен тласък беше всичко, от което тя се нуждаеше, и я накара да изгуби връзка с реалността. Тя се строполи на леглото от силата на своето освобождение и силно изкрещя името му, когато светът около нея се завъртя в пламенна призма от чувства. Невероятното усещане от свиването на мускулите й около него премахна последните следи от въздържание у Алекс и той нададе силен триумфален вик, когато се освободи в нея.
Доста по-късно двамата лежаха прегърнати, замаяни от споделената страст. Алекс въздъхна дълбоко и зарови лице във врата й.
— Страхувах се, че никога няма да чуя тези думи — промълви той тихо.
Ема прокара пръсти през гъстата му черна коса и я разроши.
— Аз все още се страхувам, че може никога да не ги чуя.
Алекс се дръпна настрани и взе лицето и в ръцете си.
— Обичам те, Ема Елизабет Дънстър Риджли — каза той тържествено. — Обичам те с цялото си сърце и душа. Обичам те така, както никога не съм мечтал, че ще обичам някоя жена. Обичам те как…