— Спри! — извика Ема, с плувнали в сълзи очи.
— Защо, любов моя?
— Твърде съм щастлива — отвърна тя с накъсан глас.
— Ти никога няма да бъдеш твърде щастлива. В действителност аз възнамерявам да посветя останалата част от живота си, за да направя всеки твой ден по-щастлив от предишния.
— Не мисля, че това ще е много трудно, докато смяташ да си до мен.
Алекс се усмихна.
— Като че ли някога ще реша да те напусна.
— Добре! — нахално отвърна Ема.
— Сякаш би ме пуснала да си тръгна — подразни я той. — Моята свирепа американска херцогиня. Ти вероятно ще ме последваш с пушка.
Ема седна в леглото и го удари с възглавницата.
— Звяр!
Смеейки се весело, тя го остави да я събори по гръб на леглото.
— Освен това аз дори не знам как да използвам пушка — отвърна тя задъхано.
— Какво? Моята катереща се по дърветата и ловяща риба херцогиня не може да стреля с пушка? Много съм разочарован.
— Е, далеч по-добра съм от средното ниво, когато използвам пистолет.
Алекс се наведе и я целуна.
— Така е по-добре.
— Алекс?
— Мхм?
— Не трябва да се връщаме скоро в града, нали?
— Не, не мисля. Защо питаш?
— Предполагам, че започвам да се привързвам към Уестънбърт.
Алекс се нацупи.
— Към Уестънбърт или към мен?
— Към теб, голямо бебе такова. Но в Лондон няма да мога да те виждам често. Всички отнемат толкова много от времето ти. Мислиш ли, че можем да останем тук за известно време?
Алекс притисна жена си към гърдите си, съхранявайки новооткритата любов, която струеше от сърцето му.
— Мисля, че това може да се уреди.
Глава двадесет и втора
Следващите няколко седмици от живота на Ема бяха едни от най-щастливите, които бе имала. Дните й преминаваха в радостна мъгла, а на лицето й грееше непоклатимата усмивка на жена, която обича и е обичана в замяна. Животът й с Алекс придоби една особено уютна рутина. Винаги се хранеха заедно, макар често да се налагаше храната да бъде носена на поднос до спалнята им. Всеки следобед излизаха на езда, като винаги минаваха по различен маршрут, а Уестънбърт бе толкова голямо имение, че след три седмици Ема все още не бе видяла всичко от него. Всяка вечер след вечеря почиваха в новата си всекидневна като четяха, играеха шах или просто се наслаждаваха взаимно на компанията си. А нощите им, разбира се, не бяха запазени само за сън.
Ема скоро се научи да оползотворява времето, което не прекарваше с Алекс. Той имаше няколко належащи бизнес дела, които изискваха вниманието му, и често прекарваше времето си в кабинета, където преглеждаше важни писма и документи. Освен Уестънбърт той притежаваше още четири други имения, за които трябваше да отдели от времето си, защото не обичаше да оставя всички детайли на управителите.
Арендаторите му заслужаваха много повече от един отсъстващ земевладелец и той имаше множество книжа с бележки, в които се опитваше да следи прогреса и нуждите им.
Затова докато Алекс беше зает с цялата тази работа, Ема се залови със заниманието да опознае новия си дом. Първата й задача бе да изнесе леглото от спалнята на херцогинята. Едно бързо пътуване до Лондон, за да види семейството си и да купи някои мебели, даде резултат в новата й дневна, която беше обновена за рекордно кратко време. След това тя се зае с изучаването на управлението във фамилния дом на Ашбърн. След като се запозна с всички слуги, тя прекара малко допълнително време с по-високопоставените такива, задавайки им въпроси за дейностите в домакинството. Срещите й бяха с двоен успех, защото, освен че научи повече за вътрешните дела в Уестънбърт, тя успя да развие и чувство на доверие към прислугата. Те истински оцениха интереса й към тяхното благополучие и бяха поласкани, че си прави труда да ги попита за съвет относно новата й роля като господарка на Уестънбърт.
Но човек трудно можеше да прекарва толкова много време само в декориране и разговори със служители, затова Ема скоро откри, че има много малко неща, с които да се занимава.
Изпълнителният персонал движеше домакинството като часовников механизъм и от нейна страна беше нужна съвсем малка намеса. Затова една сутрин, около три седмици след женитбата им, тя пое инициативата и почука на вратата на кабинета на Алекс.