— Влез.
Ема надникна през вратата.
— Прекъсвам ли те?
Алекс остави документите, които четеше на бюрото.
— Не, изобщо. Станали време за вечеря вече?
Ема поклати глава.
Алекс погледна през прозореца.
— Днес е прекрасен ден. Да помолим ли мисис Гуд да ни подготви кошница за пикник?
— Това би било чудесно, благодаря ти, но всъщност аз просто наминах да видя какво правиш. Какви са тези книжа, които четеш?
Алекс повдигна вежди от неочаквания й интерес.
— Отнасят се за една захарна плантация на Карибите, от която се интересувам.
— О! Може ли да погледна?
— Разбира се — той ги протегна към нея. — Но не мисля, че ще ги намериш много интересни. Освен това са на френски.
Ема вдигна документите и ги прегледа внимателно. Френският й не бе толкова добър, колкото на Алекс, но беше достатъчен, за да разбере основната идея от писмата на управителя на плантацията. Лош сезон е довел до слаба реколта. Алекс най-вероятно нямаше да възвърне инвестициите си за поне още една година. Тя му върна обратно документите.
— Това е много жалко — каза му тя.
— Подцених френския ти.
Ема му се усмихна.
— Научиха ни на това-онова в колониите.
— В Съединените щати — поправи я той.
— Туше. В Англия съм от твърде дълго време.
Алекс се надигна и обви ръцете си около нея, след това я целуна нежно по носа.
— Да… Е, сега ти си англичанка.
Тя въздъхна доволно, наслаждавайки се на топлината в прегръдката му.
— Алекс? — каза тя срещу гърдите му.
— Хмм?
— Мислех си… ами, прекарах последните три седмици в опознаване на всички слуги и научих как да управлявам домакинство, но сега, след като направих всичко това, наистина не ми остана много за вършене.
Алекс повдигна лицето й към неговото.
— Не те ли държа заета? — попита той с дрезгав глас.
Ема се изчерви. Тяхната страст все още я засрамваше малко, когато той я обсъждаше на дневна светлина.
— Държиш нощите ми заети. Както и времето за хранене. И дневната ни езда, разбира се. Но аз наистина нямам с какво да се занимавам, докато ти работиш тук.
— Разбирам. Е, аз не виждам защо да не поемеш счетоводството на домакинството. В крайна сметка си се грижила за това в компанията на баща си. Сигурен съм, че ще се справиш със задачата. Норууд го прави в продължение на години, но не мисля, че се наслаждава особено. Много повече предпочита просто да си бъде предвзет, стар иконом.
Ема засия.
— Това би било прекрасно, Алекс. Веднага ще отида да го потърся. — Тя се наведе напред и го целуна по бузата. — Ще помоля мисис Гуд да се погрижи за кошницата с храна за пикника. Защо не се срещнем в голямата зала в един часа?
След кимването на Алекс, тя напусна кабинета и отиде да потърси Норууд. Намери го в малката трапезария да изследва някакво сребро, което бе скоро полирано от новонаетата прислужница.
— О, Норууд! — извика тя към върха на оплешивяващата му глава от съседната стая.
Той се изправи незабавно.
— Да, Ваша светлост?
— Смятам да поема счетоводството за сметките на домакинството. Негова светлост ми даде да разбера, че не ви харесва да го правите, а аз трябва да призная, че много обичам да работя с числа.
— Да, Ваша светлост. И простете ми, че съм толкова дързък, но аз трябва да изразя своята благодарност за това. Очите ми вече не са това, което бяха, и всички тези малки числа ме напрягат много.
Ема го дари със слънчева усмивка.
— В такъв случай всичко се нареди перфектно! И не е необходимо да ме молите за извинение. Не съм израснала тук в Англия и не съм свикнала на толкова много формалности. Не бива да чувствате и най-леко колебание да се обърнете към мен, ако има някакъв проблем.
— Благодаря Ви, Ваша светлост.
— И трябваше да кажете на Негова светлост за зрението ви — добави Ема, поклащайки глава. — Той щеше да прехвърли грижата за счетоводството на някой друг.
Норууд се ухили — първият път, когато Ема някога го бе виждала да променя официалното си държание.
— Това може и да е вярно, Ваша светлост, но Негова светлост невинаги е бил толкова… да кажем, отзивчив.
Ема направи гримаса.
— Не, предполагам, че не. Но нека това не ви тревожи. Наистина не е кой знае какво. Само погледнете колко много го е грижа за арендаторите му. От друга страна не е особено приятно гневът му да е насочен към теб.