— Двама.
— Не мисля, че това е достатъчно. По-добре вземи трети.
— Двама е добре, скъпи. Имам и кочияш също така.
Той й помогна да се качи в каретата.
— Изглежда ще вали — каза той и погледна към облачното небе.
— Няма да се разтопя, Алекс.
Той се навъси и в този момент Ема узна точно как е изглеждал като малко момче.
— Ще се върнеш след седмица, нали?
— Една седмица.
— Можеш да се прибереш и по-рано, нали знаеш. Не е нужно да оставаш там толкова дълго.
— Алекс, ще се видим скоро.
Той се наведе и й даде една последна целувка, толкова страстна, че всички слуги дискретно обърнаха главите си. Най-добре да й позволи да вкуси това, което щеше да пропусне през следващата седмица. Проработи. Знаеше го, защото, когато най-накрая се отдръпна от нея, тя се бе изчервила и имаше онзи издайнически нефокусиран поглед в очите, но за нещастие сега той бе на път да се втвърди. Мънкайки своето „довиждане“, той неохотно затвори вратата на каретата и я наблюдаваше как изчезва надолу по алеята. Мушна ръце в джобовете си и се върна обратно в къщата, докато яростно подритваше камъчета по пътеката пред себе си. Може би трябваше да се махне оттук и да отиде в Лондон за идната седмица. Може би тя нямаше да му липсва толкова много там.
Бременността на Софи беше започнала да й личи, затова тя бе събрала багажа си от лондонската къща и се бе преместила в имението Уайлдинг в Източна Англия. За нещастие Източна Англия изглежда винаги е била сред най-дъждовните части от страната и когато каретата на Ема спря пред провинциалния дом на Софи, валеше като из ведро.
— О, боже мой! — възкликна Софи, когато видя зълва си да стои на прага. — Какво правиш тук? Да не би двамата с Алекс да сте се скарали? О, това е ужасно, наистина ужасно. Той ще трябва да падне на ръце и колене…
— Ръце и колене наистина няма да бъдат необходими — прекъсна я Ема. — Ако мога само да вляза и да се постопля, ще ти разкажа всичко.
— О, разбира се, толкова съжалявам. Влизай, влизай — Софи бързо въведе Ема в гостната. — За твой късмет току-що накарах Бингли да запали огън в камината. — Тя насочи Ема към един стол до огнището. — Просто остани, където си. Аз ще отида за одеяла.
Ема свали ръкавиците си и потърка ръце близо до огъня. Потрепери леко, когато пламъците започнаха да прогонват част от влагата, която се беше просмукала в тялото й.
— Ето! — извика Софи и влезе тържествено в стаята с няколко одеяла на ръце. — Също така поръчах каничка чай. Нищо не може да сгрее човек по-добре от чая.
— Благодаря ти.
— Сигурна ли си, че не искаш да се преоблечеш? Мога да накарам някого да изглади една от роклите ти незабавно или можеш да вземеш една от моите. Може би ще ти стане по-топло, ако се измъкнеш от тези мокри дрехи.
— Не са мокри, само малко влажни — отговори Ема. — А и не бих искала да пропусна чая, докато е все още горещ. Никога не съм била в състояние да разбера защо вие, англичаните, чакате чаят ви да стане хладък, за да го изпиете.
Софи сви рамене.
— Предполагам, че се питаш на какво се дължи тази неочаквана визита.
— Ами да.
— Наистина нямаме проблем с брат ти. Точно обратното. Аз съм много щастлива с него.
— Знаех, че ще бъдеш.
— Работата е там, че аз наистина няма какво да правя по цял ден, докато Алекс е зает. Преди да се омъжа имах социални ангажименти, но наистина не бих желала да се завръщам към обществени дейности точно сега, а и освен това сезонът е към края си.
— Хмм и не си много добра с музикалните инструменти, нали?
— Софи — каза Ема със смъртоносна сериозност, — старая се да избягвам пианото от чисто състрадание към Алекс, цялата прислуга и всяко живо същество, което притежава уши в Уестънбърт.
Софи едва не прихна.
— Освен това не искам да се захващам с хоби. Искам да правя нещо полезно. В Бостън помагах на баща ми да управлява своята корабна компания. Грижех се за всички книжа и той се консултираше с мен за повечето важни въпроси. Прекарвах много дни в офисите и корабостроителницата. Наистина се наслаждавах на това. В действителност аз се борих дълго и упорито срещу идването ми в Англия, защото не исках да оставям бизнеса.
— Е, със сигурност се радвам, че си изгубила битката — каза Софи. — Но разбирам какво имаш предвид. За съжаление е доста необичайно за жена с добро потекло да ръководи бизнес тук, в Англия.
— Това беше доста необичайно и в Бостън — каза Ема унило.