— Колкото и да ме вбесява този факт, просто не мисля, че повечето хора ще те приемат на сериозно. А ако никой не те вземе на сериозно, ти, разбира се, си обречена на провал, защото няма да купуват от теб никакви продукти или услуги или каквото и да предлагаш. И тогава, разбира се, веднъж, след като се провалиш, всички ще кажат „Нали ти казах, ето защо не я подкрепих още в началото“.
— Знам. Точно затова баща ми искаше да дойда в Англия. Той знаеше, че бизнесът ще се провали, ако аз го поема, въпреки че можех да свърша много по-добра работа от повечето мъже.
Софи потърка брадичката си.
— Но, както знаеш, дамите могат да се занимават с благотворителност.
— Благотворителност?
— Да. И ако го направиш по правилния начин, аз наистина не виждам как благотворителността ще бъде по-различна от това да управляваш бизнес.
— Права си — каза Ема бавно и очите й започнаха да блестят от вълнение. — На първо място трябва да разберем как да намерим парите, после да ги съберем. А след това трябва да ги управляваме правилно и да се следим дали се харчат разумно.
Софи се усмихна. Усещаше, че беше направила едно много добро дело този ден.
— И ако някой се заеме, да кажем, със сградата на училище или болница, тогава ще трябва да наблюдава всички работници и разходи. Това би било много стимулиращо. Да не говорим колко полезно ще бъде за обществеността.
— Добре — каза Софи и плесна с ръце. — Аз ще бъда първата, която ще се запише в твоята комисия за изграждането на… каквото и да решиш да се изгражда. Ще го построиш близо до Уестънбърт, нали? Мога да бъда доста полезна, всъщност, ако построиш нещо там. Арендаторите много държат на мен. Винаги им нося кошници на Великден и Коледа. Въпреки че едва ли бих могла да съм много полезна точно сега. — Тя потупа корема си. — Но мога да ти помогна с планирането и всичко останало, веднъж, след като започнеш и…
— Софи — Ема прекъсна зълва си със смях в гласа, — ти ще бъдеш първият човек, когото ще извикам.
— Добре. Очаквам го с нетърпение — Софи наля на Ема чаша чай. — Сега, след като обсъдихме това, колко дълго мислиш да останеш? Предполагам, че си нетърпелива да се върнеш при брат ми, след като реши проблема си, но наистина не мисля, че трябва да го направиш още тази вечер. Става доста късно, а дъждът не изглежда да намалява.
Ема отпи глътка от чая си, оставяйки горещината да затопли гърлото й.
— Всъщност, казах на Алекс, че ще отсъствам седмица.
— Господи, защо? Женени сте само от месец. Със сигурност не искаш да отсъстваш седмица.
— Не — каза Ема и въздъхна леко. — Но той ми говори с ужасно снизходителен тон, когато му казах, че съм отегчена…
— Не казвай нищо повече — отвърна Софи и вдигна ръката си. — Знам точно за какво говориш. Трябва да останеш за седмица или поне се опитай да издържиш около четири дни. Той трябва да се научи да не те подценява.
— Да, предполагам, но… — Гласът на Ема заглъхна, когато погледна нагоре към Софи. Цялата кръв се отцеди от лицето й и тя остави чашката за чай с дрънчене в чинията. — Софи? — повика я Ема и изви главата си, за да проследи погледа й.
Един привлекателен мъж с топли кафяви очи и пясъчна коса стоеше на вратата.
— Оливър? — прошепна Софи. — О, Оливър! Толкова ми липсваше!
Ема спря една неочаквана сълза, докато наблюдаваше как Софи се втурна в прегръдката на съпруга си. Държейки очите си дискретно наведени надолу, тя изчака докато двойката се целуна и прегърна и си казаха един на друг с думи и погледи колко са си липсвали през последните няколко месеца.
— Софи — каза накрая Оливър и отдръпна ръката й, но отказа да я пусне, — може би трябва да ме представиш на приятелката си.
Софи се засмя весело.
— О, Оливър, никога няма да повярваш, но Ема не е просто моя приятелка, тя ми е зълва. Алекс се ожени!
Мъжът й остана с отворена уста.
— Шегуваш се.
Софи поклати глава, а Ема се усмихна смутено.
— Е, проклет да съм, Ашбърн се е оженил. Вие трябва да сте истинска дама, Ваша светлост.
— О, моля ви, наричайте ме Ема.
— Освен това и американка — добави той, отбелязвайки акцента й.
Ема размени няколко любезности с графа на Уайлдинг, но колкото повече събралата се отново двойка се опитваше да го скрие, толкова по-очевидно ставаше, че двамата искат да прекарат известно време заедно и сами. Така че Ема измърмори колко безнадеждно уморена е от пътуването и попита дали вечерята й може да бъде изпратена в стаята. Пожела на двойката лека нощ и се насочи към стаята си, спирайки по път при библиотеката, където набързо се отправи към раздела за Шекспир и грабна от рафта „Хамлет“.