Тя се облегна назад и затвори очите си от тревога. Имаше нещо гнило в Лондон.
Междувременно обратно в Уестънбърт Алекс се опитваше безуспешно да се концентрира върху работата си. Норууд, единственият служител, който влизаше в кабинета му, когато беше зает, донесе храна върху поднос.
— Не съм гладен, Норууд — измърмори Алекс.
Икономът повдигна вежди, но въпреки това постави подноса върху масата. Алекс игнорира храната и се приближи до прозореца, взирайки се унило в поляната отвън. Тя наистина не трябваше да го напуска. Не и за цяла седмица. Признаваше, че Софи вероятно е по-запозната от него с това какво правят омъжените жени, за да запълват времето си, но със сигурност не би отнело на Ема седмица, за да го научи.
По дяволите, мястото й бе при него. Предишната нощ му отне цяла вечност, за да се стопли в леглото. Беше лежал там сам, търкайки краката си в чаршафа, надявайки се, че триенето ще създаде известна топлина. В крайна сметка бе изпаднал в чувство на самосъжаление. Нямаше да му е толкова студено, ако Ема бе до него.
Знаеше, че ще му липсва, но не очакваше, че ще му липсва толкова много. По дяволите, не трябваше да заминава дори за ден. Но присъствието й все още се усещаше във въздуха. Ароматът й се бе просмукал в стаята им и навсякъде, където се обърнеше, той виждаше някое кътче или ъгъл, някога използвани за тайна целувка.
Алекс въздъхна. Щеше да бъде дълга седмица.
Може би трябваше да замине за Лондон. Градската му къща не бе изпълнена със спомени за Ема. Той трепна, припомняйки си как брутално я бе отхвърлил там. Е, той просто можеше да затвори въпросния малък салон. Освен това харесваше мястото, където бе живял в продължение на близо десет години, и предполагаше, че скоро трябва да го продаде, тъй като двамата с Ема със сигурност щяха да използват къщата на Ашбърн на Бъркли Скуеър.
Но вероятно трябваше да разбере какво означава да си отегчен, както тя му беше казала. Предполагаше, че така ще бъде по-състрадателен към положението й. Никога не се бе замислял за това какво правят омъжените жени с времето си. А и Ема не приличаше на останалите омъжени жени, помисли си той, изпълнен с гордост. По дяволите, на практика тя ръководеше бизнес.
Може би от това се нуждаеше. Той беше затрупан от книжа и документи, свързани с многото му земи и бизнес проблеми. Може би трябваше да предаде управлението на имотите на Ема. Със сигурност можеше да се справи. И управителите му бяха добри хора. Щяха да слушат Ема, ако Алекс дадеше да се разбере, че от сега нататък тя ще се разпорежда. Той се ухили предоволен от плана си.
Моментът му на самопохвала бе прекъснат от почукване на вратата. Норууд влезе в стаята, носейки малка сгъната бележка върху сребърен поднос.
— Пристигна съобщение за вас, Ваша светлост. От съпругата ви.
Алекс бързо прекоси стаята и грабна парчето хартия.
„Скъпи Алекс,
Лорд Уайлдинг се завърна доста неочаквано от Карибите и затова реших да прекарам остатъка от седмицата при братовчедите ми. Липсваш ми отчаяно.
Липсвал й отчаяно. Ако й липсваше толкова отчаяно, защо не се обърне и не се върне в дома, на който принадлежеше.
Да, той определено щеше да се отправи към Лондон. А докато е там, просто щеше да се отбие на посещение при Блайдън. И да завлече жена си у дома. Е, може би не. Ема не бе точно от типа жени, които влачиш някъде. Обаче можеше да подкупи връщането й с обещанието, че може веднага да поеме управлението на повечето от земите му. А ако това се провалеше, винаги можеше да я съблазни.
В рамките на половин час Алекс напусна къщата и отпътува за Лондон.
Ема седеше в каретата си почти парализирана от страх за безопасността на братовчедка си, докато бавно се отправяха по път, който ги извеждаше от Лондон. Тъй като уличното движение ставаше по-натоварено, те оставаха все по-далеч и по-назад от каретата, в която беше Бел. Не искаше да събуди подозрение, а и освен това каретата й носеше герба на Ашбърн, който лесно се разпознаваше. Всеки, който бе отделил време и усилия, за да отвлече Бел от дома й, щеше да знае за връзката й с Алекс и Ема.
Беше Удсайд. Трябваше да е той. Ема почти скочи от мястото си, когато го осъзна. Удсайд беше луд по Бел. Преследваше я от почти година и бе казал на Ема, че планира да се ожени за братовчедка й. Фактът, че тя не отвръщаше на чувствата му, изглежда не влияеше на плановете му.