— Господи! — въздъхна Ема. — Той ще я принуди.
Не се съмняваше, че ако се наложи, Удсайд ще завлече Бел до олтара вързана и със запушена уста. Никога не бе срещала човек така обсебен от титли и кръвни връзки, а родословието на Бел бе добре дошло. И дори да съумееше сега да избегне брака си с него, това щеше да я съсипе. Ако Удсайд успееше достатъчно да компрометира репутацията й, Бел щеше бъде принудена да се омъжи за него. Или това, или да остане стара мома завинаги, защото никой джентълмен не би се оженил за нея, ако смята, че Удсайд я е имал първи.
Стомахът на Ема се свиваше от ярост и страх, докато се отдалечаваха все повече от Лондон. Най-накрая каретата на Бел отби от главния път и след двадесетина минути зави към едно средно по големина село, наречено Хеърууд.
Тъй като забавиха, за да се пригодят към неравните селски пътища, Ема приближи лицето си до прозореца. Искаше да държи под око каретата отпред.
— Не се приближавай твърде много — извика тя към кочияша.
Той кимна и отпусна леко юздите. След миг каретата, в която беше Бел, спря пред странноприемница на име „Заекът и Хрътките“.
— Спри тук — нареди Ема и без да чака помощ, скочи от каретата. Тя наблюдаваше внимателно сцената пред кръчмата. Двама едри мъже разтоварваха голяма торба.
— О, господи! — прошепна Ема. — Напъхали са я в чувал.
— Не изглежда така сякаш се бори упорито — отбеляза Еймъс и се намръщи. — Може би са я упоили.
Ема си пое дълбоко въздух в опит да потисне паниката си. Нямаше начин малката им група да се пребори с похитителите на Бел. Кой знае с какви оръжия разполагаха. Къде, за бога, бе Алекс, когато тя се нуждаеше от него?
— Добре, господа — бързо започна Ема. — Трябва да използваме умовете си и да съставим план. Еймъс, можеш ли да яздиш?
— Не много добре, Ваша светлост.
Ема се обърна към Шиптън, другия коняр.
— А ти?
Той поклати глава.
Накрая тя се изправи пред кочияша, неестествено слаб мъж с оредяваща кестенява коса.
— Ботъмли, моля те, не ми казвай, че ти също не можеш да яздиш.
— Няма.
— Няма какво?
— Няма да ви кажа това. Яздя, откакто се научих да ходя.
Ема стисна зъби при ненавременния опит на кочияша да се пошегува.
— Ботъмли, слушай ме внимателно. Първо искам да намериш място, където да скриеш каретата. Възможно най-далеч от полезрението на „Заекът и Хрътките“. След това искам да вземеш един от конете, който смяташ, че е по-бърз, и да яздиш до Уестънбърт. Ще галопираш, сякаш животът ти зависи от това. Сякаш моят живот зависи от това, защото може и да се окаже вярно. Когато пристигнеш, намери херцога и веднага му разкажи какво се е случило. Нуждаем се от помощта му. Разбираш ли?
Ботъмли кимна. Той изглеждаше далеч по-сериозен, отколкото по-рано.
— Шиптън, отиди заедно с Ботъмли, за да знаем къде е оставил каретата. Ще се срещнем отново тук, на главната улица. Еймъс, ние отиваме да пазаруваме.
— Да пазаруваме, Ваша светлост? — той я погледна измъчено. — Не съм сигурен, че сега е…
Ема го прониза със смразяващ поглед, но успя да овладее темперамента си.
— Еймъс, няма да купуваме дрънкулки. Нуждаем се от средства, щом ще се опитваме да спасяваме Бел.
— Средства? Какъв вид средства?
— Все още не съм сигурна, но ако ми дадеш минута, ще разбера. — Тя вдигна поглед. Ботъмли и Шиптън не помръдваха.
— Вие двамата, тръгвайте — скара им се тя. — Нямаме време за губене.
След като двамата мъже изчезнаха от очите й, Еймъс каза.
— Не се тревожете, Ваша светлост. Понякога Ботъмли не казва подходящи неща, но е наред с главата.
— Надявам се да си прав, Еймъс. Сега нека разгледаме някои от тези магазини. — Ема изучаваше витрините, докато погледът й попадна на магазин за платове с изложени готови рокли на прозореца. Това бе обещаващо. Тя се обърна към Еймъс и притисна монета към ръката му.
— Намери ми някакви сажди. Ще се срещнем тук възможно най-скоро.
— Сажди, ваша светлост?
— За косата ми. Твърде очебийна е. Отивам да взема нещо, което да облека. Ще се видим скоро.
Ема влезе в магазина и всичките четири продавачки ахнаха едновременно при вида на толкова елегантна дама. Рядко пристигаха такива в село Хеърууд и още по-рядко красяха магазина им.
— Може… мога ли да ви помогна? — попита най-смелата сред тях.