— Всъщност, лельо Керълайн, чувствам се малко уморена. Може би малко свеж въздух ще ми се отрази добре.
Дънфорд скочи веднага, нетърпелив да провокира ревността на Алекс, като придружи Ема в градината.
— Ако желаете да отидете в градината, за мен ще бъде удоволствие да ви придружа, мис Дънстър.
— Ще ми бъде много трудно да се запозная с почетния гост, ако продължавате да обсебвате цялото й внимание — прогърмя дълбок глас.
Ема едва успя да се сдържи да не се свие, а в същото време всички се обърнаха с лице към Алекс.
— Защо, Ваша светлост — избъбри лейди Самъртън, — ние тъкмо говорехме за вас.
— Нима? — попита Алекс лаконично, насочвайки смъртоносен поглед към глуповатата жена.
— Ъъм, да, така е — заекна тя.
Ема бе поразена от силното присъствие на този мъж. Високото му, атлетично телосложение сякаш доминираше в цялата бална зала. Нещо повече, сред тълпата се възцари мълчание и всеки от присъстващите наддаде врат, за да види всеизвестния херцог.
Ема трябваше да признае, че той определено си струваше гледката. Излъчваше груба сила, която бе едва овладяна от елегантните му черно-бели вечерни дрехи.
Непокорната му черна коса бе отказала да застане в общоприетите норми за мъжка прическа и един кичур падаше по характерен начин върху челото му. Но без съмнение пронизващите, зелени очи, му придаваха опасното излъчване. А точно сега тези зелени ириси се бяха втренчили право в Ема.
— Мис Дънстър, предполагам — каза той с кадифен глас, поемайки ръката й.
— Как сте? — едва успя да каже тя.
Мълниеносна топлина се разля в нея, когато той повдигна дланта й към устните си. И въпреки, че Ема бе прекарала само една нощ сред висшето общество на Лондон, знаеше, че устните му се задържаха прекалено дълго върху бледата кожа на китката й.
— Всъщност, много добре, наистина, след като се запознах с вас.
Лейди Самъртън ахна. Веждите на Керълайн се изстреляха нагоре, а изражението й беше повече от шокирано. Дънфорд се засмя. Нед и Бел открито се ококориха. Ема се чудеше дали се е изчервила до тъмночервено или само леко е поруменяла.
— Много сте мил — отвърна накрая тя.
— Ашбърн, това е може би първият път, в който чувам някой да те нарича мил — отбеляза сухо Дънфорд.
— Много мило, ъъъ, любезно от ваша страна, да дойдете тази вечер, Ваша светлост — каза Керълайн.
— Наистина — добави Бел, без да има какво да каже, но чувствайки, въпреки това, че е необходимо.
— Вярвам, че сестра Ви е добре? — поинтересува се Керълайн. — Бяхме особено разочаровани, когато ни изпрати извиненията си, че няма да може да присъства.
— Софи е много добре, благодаря ви. Малко се изплашихме този следобед, но вече всичко е наред.
— Изплашила се е? — Очите на лейди Самъртън се разшириха от интерес. — Какво имате предвид?
— Синът й Чарли бе почти прегазен от файтон. Щеше да бъде убит, ако една млада прислужница не се бе хвърлила на улицата и не го бе избутала от пътя.
Ема можеше да усети как очите на Бел се впиха в нея. Тя погледна нагоре, усърдно избягвайки погледа на братовчедка си.
— Слава богу, че не е пострадал — заяви Керълайн с очевидно съчувствие. — Вярвам, че прислужницата също е добре?
— О, да — отговори Алекс с усмивка. — Тя е прекрасна.
Ема реши, че таванът наистина е особено интригуващ.
— Валс ли чувам? — попита той невинно. — Лейди Керълайн, може ли, с ваше разрешение, да танцувам с племенницата ви?
Ема се намеси преди Керълайн да е отговорила.
— Мисля, че съм обещала следващия танц на друг.
Тя беше сигурна, че не е обещала танца на никого, но това бе най-доброто, което успя да измисли, предвид обстоятелствата. Погледна отчаяно към Нед за помощ.
Братовчед й безспорно нямаше желание да се противопоставя на властния херцог и бързо откри привлекателността на тавана, който бе пленил Ема само преди минути.
Алекс спря зеления си поглед върху нея.
— Глупости — каза той просто и след това се обърна към Керълайн. — Лейди Керълайн?
Керълайн кимна в знак на съгласие и Алекс взе ръката на Ема. Когато достигнаха центъра на подиума за танци, наведе глава, усмихна й се топло и каза:
— Почти толкова красива си в балната зала, колкото и в спалнята.