Тя се изчерви.
— Защо трябва да говорите подобни неща? Да не сте твърдо решен да съсипете репутацията ми още на дебютния ми бал?
Алекс повдигна вежди при вида на притеснението й.
— Не искам да си придавам важност, но след като не съм те извлякъл от залата и прелъстил в градината, то по-скоро подобрявам репутацията ти. Не посещавам често подобни събития — обясни той. — Хората ще искат да знаят защо съм толкова привлечен от теб.
Ема трябваше да признае, че е прав.
— Въпреки това не е нужно да ме смущавате така показно.
— Съжалявам — каза той просто.
Ема рязко вдигна поглед при мрачния му тон и остана смаяна от искреността, която видя в очите му.
— Благодаря — отвърна тя тихо. — Приемам извинението ви.
Очите й останаха приковани в неговите още няколко секунди, но се почувства неудобно от интимната ласка на погледа му, затова бързо отмести глава, концентрирайки вниманието си върху шалчето му.
— Може би искаш да ми подариш усмивка — каза Алекс. — Или, ако не си в състояние да го направиш, то поне погледни към мен. Всички ни наблюдават.
Ема взе под внимание думите му и вдигна лице.
— Така е много по-добре. Знаеш ли, болезнено е да те държа в ръцете си, а да не мога да виждам очите ти.
Ема не знаеше какво да отвърне на тази забележка.
След няколко минути Алекс наруши мълчанието.
— Можеш да ме наричаш Алекс, ако искаш.
Ема възвърна част от духа си.
— Ваша светлост, ще свърши работа, сигурна съм.
— Предпочитам да използваш собственото ми име.
— Предпочитам да не го правя.
Алекс се радваше, че Ема отново проявява своя темперамент. Изглеждаше толкова отчаяна, когато започнаха валса.
— Ще изглеждаш ужасно глупаво с твоето „Ваша светлост“, след като аз ще те наричам Ема.
— Не съм ви дала разрешението си да използвате малкото ми име — напомни му тя.
— Наистина, Ема, не мисля, че ми е необходимо разрешение след всичко, което споделихме преди по-малко от половин час.
— Необходимо ли беше да ми напомняте? Бих предпочела да забравя.
— Наистина ли? Струва ми се, че се самозалъгваш.
— Позволявате си твърде много, Ваша светлост — каза Ема с тихо достойнство. — Вие не ме познавате изобщо.
— Но бих искал — усмивката на Алекс бе закачлива.
Ема се възхити как една обикновена усмивка успя да преобрази лицето му. Само преди миг той изглеждаше суров и безкомпромисен и с един-единствен поглед почти накара лейди Самъртън да избяга, треперейки от стаята. Сега, когато обичайният му цинизъм отсъстваше, той приличаше на малко момче, а очите му я окъпваха в топла зелена светлина.
Ема усети как всичките й умствени способности се изпаряват, когато Алекс я придърпа по-близо до себе си.
— Мисля, че преднамерено се опитвате да ме омаете.
— Успявам ли?
Ема се взря в него за няколко секунди, преди да отговори сериозно:
— Да.
Ръцете му се стегнаха около дребничкото й тяло.
— Исусе, не мога да повярвам, че ми каза това тук — каза той, а гласът му изведнъж прегракна. — Прекалено откровена си.
Ема сведе поглед, неспособна да разбере какво я бе накарало да признае чувствата си така внезапно.
— Мислите, че съм прекалено откровена? — попита тя тихо. — Е, не съм приключила още. Запознахме се по възможно най-нетрадиционния начин, което вероятно е причината да можем да говорим помежду си така открито. Смятам, че сте добър човек, но и суров и мисля, че можете да ме нараните, без дори да имате подобно намерение. Ще остана в Лондон само за няколко кратки месеца и бих искала престоя при роднините ми да бъде възможно най-щастлив. Така че, моля ви, стойте далеч от мен.
— Не мисля, че мога.
— Моля ви.
Алекс бе удивен как само една-единствена нежна дума от устните на Ема можеше да го накара да се чувства като мерзавец. Въпреки това той реши, че след прочувствената й реч, тя не заслужава нищо друго, освен пълната му честност в замяна.
— Не мисля, че разбираш колко много те желая.
Ема веднага застина на място.
— Валсът приключи, Ваша светлост.
— Така да бъде.
Тя се освободи от ръцете му.
— Сбогом, Ваша светлост.
— До утре, Ема.
— Не мисля така.
С тези думи тя се изплъзна от прегръдката му и пъргаво се промъкна през тълпата, докато стигна до леля си.
Алекс остана на място, докато я наблюдаваше как се движи из балната зала, а ярката й коса блестеше при играта на светлината от свещите. Абсолютната й откровеност едновременно го караше да губи контрол и засилваше страстта му към нея. Той не разбираше напълно това, което изпитваше към нея, и тази липса на контрол над емоциите му го изкарваше извън нерви. С бърза крачка той се отдалечи решително от младите контета и нетърпеливите мамички, които изглежда имаха намерение да го заговорят. За щастие, бързо намери Дънфорд, който стоеше в края на балната зала и го наблюдаваше.