Софи пристъпи крачка напред.
— Но… вие… вчера…
Ема си пое дълбоко дъх.
— Боя се, че вчера взех назаем роклята на прислужницата ми.
— За какво? — Софи постепенно се върна към употребата на необикновено обширните й вокални умения.
— Това всъщност е дълга история.
— Нима? — попита Бел.
Ема сряза братовчедка си с гневния си поглед.
— Добре, не точно дълга, по-скоро сложна.
— О? — попита Софи, а очите й се отвориха с интерес. — Тогава определено искам да чуя всичко за нея.
— Всъщност дори не е толкова сложна — добави Бел.
Ема успя да сръчка отстрани досадната си братовчедка, докато набързо обясни как се бяха опитали да странят от приготовленията на лейди Керълайн за приема.
— Оставаше или кухнята, или подреждането на цветята — заключи тя.
— Несъмнено ужасна съдба — съгласи се Софи. — Все пак не мога да си представя какво е било мнението на Керълайн за вашето приключение.
— Работата е там, че… — заяви Ема многозначително — и аз не мога да си го представя.
Двете с Бел се обърнаха към Софи с нервни усмивки на лицата.
— О! — възкликна Софи и кимна отчетливо. — Разбирам. Е, със сигурност може да разчитате на моето мълчание. Това е най-малкото, което мога да направя, след като спаси живота на Чарли. Както казах, ще съм ти вечно задължена.
Ема бързо подаде на Софи зашеметяващите обици, покрити с диаманти и смарагди.
— При тези обстоятелства, вземайки предвид истинското ми положение и самоличност, не бих могла да приема тези обеци. Моля ви, вземете ги обратно. Така подхождат на зелените ви очи.
Софи се просълзи.
— Но аз бих искала да ги притежавате. Те са само едно дребно украшение в сравнение с това, което направихте за моя син.
— Мисля, че Ема ще се чувства неудобно — каза Бел меко.
Софи местеше погледа си между двете братовчедки и накрая се спря върху Ема.
— Искам да ви дам нещо в знак на моята благодарност.
— Вашето приятелство ще бъде повече от достатъчно. — Гласът на Ема бе тих и дълбок, изпълнен с емоции, защото знаеше, че Софи ще се докаже като истинска и вярна приятелка въпреки невъзможния си брат.
Софи взе ръцете на Ема в своите.
— Това ще имате винаги — и тогава, сякаш думите й не бяха достатъчно доказателство, тя внезапно пусна ръцете на Ема и я привлече в топлата си прегръдка. — О! Къде са ми маниерите? — възкликна внезапно Софи. — Моля ви, седнете — каза тя и се насочи към дивана в златист оттенък. Ема и Бел й се усмихнаха и се настаниха удобно.
— Сега да преминем към наистина важните неща — заяви категорично Софи. — Клюки. Искам да чуя всичко за изминалата нощ.
— Беше невероятно! — възкликна Бел. — Казвам ви, ако мама искаше да покаже на висшето общество, че смята Ема за толкова скъпа, колкото дъщеря, то тя със сигурност успя. Представи я на абсолютно всички.
— Колко вълнуващо за теб — коментира Софи.
Ема промърмори своето съгласие.
— Но също така и изморително — добави Софи по-съчувствено.
— О, да — кимна Ема.
— И всички бяха там, абсолютно всички — продължи Бел. — С изключение на вас, разбира се. Както знаете дори брат ви се появи. Всички бяха изключително изненадани. Хората не спряха да говорят за това.
— Да, аз също бях малко изненадана — започна Софи. И тогава изведнъж си спомни, че брат й бе с нея предишния ден и рязко обърна глава към лицето на Ема, възкликвайки: — О, Господи! Какво му каза? Какво каза той?
— Всъщност, мисля, че казах нещо като „Как сте?“.
— След това той целуна ръката й два пъти по-дълго от благоприличното — добави Бел развълнувано. — А когато хората спряха да говорят за шокиращата му поява, не можаха да спрат да коментират начина, по който разговаряше и танцуваше с Ема.
— Наистина, Бел — каза Ема сухо, — мисля, че той просто се закачаше с мен. Изглеждаше малко объркан и изненадан от моята истинска самоличност. Мога да си представя, че обича да чувства надмощие във всяка ситуация.
— Със сигурност — промърмори Софи. — Представете си какво е да си му роднина.
Ема намери тази перспектива за доста смущаваща.
— Във всеки случай той наистина не ми обърна толкова внимание. Не мисля, че е направил нещо неподходящо.
Бел изсумтя по възможно най-неженствения начин.
— Ема, лицето ти бе същият цвят като косата, когато танцува с него. Чувстваше се крайно смутена или ако не това, то поне беше изключително ядосана.