Ема сви рамене, предпочитайки да остави Софи и Бел да си направят собствени заключения.
— Сигурна съм, че сега, след като всичко се изясни, въпросът е приключен. Извинете ме за това, което ще кажа, Софи, но ако брат ви наистина оправдава репутацията си, която ми бе описана с мъчително детайлни подробности, то не мисля, че ще го срещам на много други светски събития.
— Жалко — каза Софи тихо и в очите й заискри сватовнически блясък.
— Казахте ли нещо?
— О, нищо. Желаете ли чай? — попита бързо Софи, позвънявайки за прислужницата. Натякваше от години на Алекс да се задоми и в лицето на Ема Дънстър откри най-обещаващата възможност за успех. Ема бе поразително привлекателна, очевидно интелигентна и истински мила личност. И най-важното за всеки, който бе на път да се свърже с Александър Риджли, херцог Ашбърн, тя бе много, много смела. Софи реши, че дори не може да мечтае за по-добра снаха. Острият език на Ема също й служеше добре. Алекс се нуждаеше от жена, която няма да припка да изпълнява заповедите му всеки път, когато започнеше да се държи доминиращо, което трябваше да признае Софи, бе през по-голямата част от времето.
— Моля те, разкажи ми повече за бала — продължи Софи, нетърпелива да удължи посещението, след като вече бе решила, че тя и Ема скоро щяха да бъдат свързани. Прислужницата донесе чай и бисквити и Софи бързо се захвана със сервирането.
— Бях притисната до стената от лейди Самъртън — засмя се Ема.
Бел се присъедини към нея.
— Лейди Самъртън е единственият човек, който притежава умението да притисне в ъгъла пет души едновременно.
— Колко глупава жена — отбеляза Софи. — Мисля, че е добронамерена, но говори прекалено много.
Ема и Бел отправиха поглед, имитиращ обвинение към Софи, очите, на която се отвориха широко, след което тя се засмя.
— О, знам, че се доближавам до това, което тя прави, но обикновено поне съм интересна.
След тази реплика трите жени започнаха да се смеят.
Когато смехът им утихна, в уютното им трио се намеси много силен и ядосан мъжки глас.
— Исусе Христе, Грейвс, кълна се в Бога, че ще те обеся на тази закачалка, ако не ме оставиш да продължа.
— О, Господи — промърмори Софи. — Наистина трябва да направя забележка на Грейвс, но сърце не ми дава. Толкова обича да разпитва.
— Не, няма да дам визитната си картичка на иконома, който ме е приемал най-малко петстотин пъти. — Ема не мислеше, че е възможно, но гласът на Алекс действително изглеждаше по-силен. Софи изглеждаше малко смутена.
— Предполагам, че трябва да отида там, но така се забавлявам, когато Алекс се ядоса.
Ема побърза да се съгласи.
— Грейвс, ако ти е мил животът, ще се махнеш от пътя ми веднага. — Внезапно гласът на Алекс се превърна в опасно нисък тон.
Ема, Бел и Софи трепнаха, когато видяха как Грейвс почти прелетя през вратата на жълтия салон в стремежа си да избяга от гнева на Алекс. Когато Алекс влезе, гледаше през рамо, докато икономът бързо изчезваше и дори не забеляза, че Софи има гости.
— За бога, Соф, аз съм ти брат. Не мислиш ли, че трябва да отмениш атаката на кучето си?
— Той е малко загрижен сега, когато Оливър е далеч, както знаеш.
— Бих казал… — Най-накрая Алекс се обърна и забеляза, че в стаята има три жени. Той бързо плъзна очите си по двете гостенки, възползвайки се от удобната си позиция. Когато погледът му се спря върху Ема, тя вдигна чашата чай към устните си и отпи. — Гледай ти… — каза провлечено — какви добри приятелки сте станали.
И трите жени го пронизаха с поглед, изпълнен с раздразнение. Алекс изглеждаше леко недоволен от общия им нелюбезен отговор на присъствието му.
— Алекс, не ставай досаден — заяви категорично Софи. — Забавлявам гостите си. Ако ще се държиш оскърбително, можеш да се върнеш по-късно.
— Какво посрещане — промърмори той, когато се строполи неелегантно върху стола срещу Ема и Бел.
— Отбих се, за да върна обеците на сестра ви, Ваша светлост — каза Ема.
— Мисля, че ти бях казал да престанеш да ме наричаш „Ваша светлост“, Ема.
Бел и Софи повдигнаха вежди при смелото използване на първото име на Ема.
— О, много добре — отвърна Ема. — Няма да ви наричам никак тогава.
Софи забеляза издайническото стискане на челюстта на брат си и някак успя да потуши това, което би било доста шумен смях.