— Чай, Алекс? — попита тя сладко.
— Аз не пия чай — отговори той рязко.
— Да, разбира се. Забравих, че мъжете като теб не посягат към такива глупави напитки като чая.
— Аз бих искала още една чаша — заяви Ема с усмивка.
— Не бих имала нищо против още малко — добави Бел.
Алекс се замисли кога жените по света се бяха обединили срещу него.
— Предполагам, че ще трябва да позвъня за друг чайник — реши Софи. — Желаеш ли кафе, Алекс?
— Предпочитам уиски.
— Не мислиш ли, че е малко рано за това?
Алекс прехвърли поглед от сестра си към Ема и Бел. И трите се обърнаха към него с измамно спокойни изражения.
— Всъщност — отбеляза той, — не мисля, че изобщо някога е имало по-подходящо време за уиски.
— Както желаеш.
Алекс стана и се насочи към шкафа, където сестра му държеше алкохола. Извади бутилка уиски и си наля щедро.
— Софи, дойдох да те информирам за истинската самоличност на нашата мистериозна Мег, но виждам, че тя вече ме е изпреварила в тази задача. — Той се загледа в Ема. — Чудя се, какво ли мисли братовчедка ви за вашата лудория.
— Братовчедка й беше част от нейната лудория — обади се Бел.
Алекс се обърна към нея с намръщено изражение. Ема се възползва от отвличането на вниманието му и тайно го разгледа. Когато се облегна лениво на стената, поклащайки чашата с уискито си, изглеждаше необикновено едър и непоносимо мъжествен в деликатно украсения салон на Софи. Отлично скроените му дрехи едва удържаха суровата му, мъжка сила. Как, чудеше се тя, може един човек да провокира в нея едновременно такова желание и враждебност. Поне можеше да приеме, че става въпрос за желание. Със сигурност никога преди не бе чувствала нещо подобно на странните усещания, които той предизвикваше в корема й, нито лудото препускане на сърцето й. Дори със самото си присъствие той замайваше предателското й тяло, изпълнено с объркани копнежи. Неговата дързост и властно отношение я вбесяваха и тя жадуваше той да разбере точно това, което мислеше за него.
За съжаление в момента го намираше за ужасно красив. Намръщи се и реши, че е по-добре да държи очите си върху Софи и Бел. Братовчедка й даде най-доброто от себе си, за да игнорира навъсеното изражение на Алекс, обърна се към сестра му и попита:
— Имате ли намерение да отсъствате от висшето общество, докато продължи пътуването на съпруга ви до Западните Индии, или ще ви видим довечера на бала у Саутбъри?
— Бях планирала да се оттегля в провинцията, но всъщност промених мнението си. Градският живот изведнъж обеща да бъде ужасно интересен този сезон. Макар да не мисля, че ще мога да излизам след още няколко месеца — усмихна се Софи срамежливо.
— О, Софи, вие сте…? — Бел изглежда сякаш не можеше да произнесе думата „бременна“ в компанията на мъж. Софи кимна енергично, а лицето й сияеше от радост. — Толкова се радвам за вас! — продължи Бел. — Но ще ви е трудно, докато съпругът ви отсъства.
— Да, Оливър все още дори не знае, че е на път отново да стане баща. Написах му писмо, когато бях сигурна, но се съмнявам, че го е получил.
— Ако се почувствате самотна тук, трябва да ми обещаете, че заедно с Чарли ще дойдете при нас. Имаме много място у дома, а и ще е ужасно да сте напълно сама, докато очаквате появата на бебето.
— В случай че сте забравили, лейди Арабела, Софи има роднини, които да се грижат за нея — заяви Алекс повелително. — Ако тя ще се премести при някого, то ще е при мен.
Бел преглътна и каза смело.
— Може би тя ще желае женска компания.
— Сигурна съм, че Негова светлост може да й осигури изобилие от женска компания — промърмори Ема. Тогава за нейно пълно унижение, тя осъзна, че е изрекла неприятната мисъл на глас.
Алекс бе изключително доволен от очевидната й ревност, но все пак попита рязко.
— Ема, бихте ли разяснили този коментар?
— Ами, всъщност, мисля, че по-скоро не бих го направила — отвърна тя тихо.
Алекс изпита съжаление при вида на мъката и срама, които видя върху лицето й и реши да остави въпроса.
— Ако Софи желае женска компания — заяви той, — то тя ще се премести при майка ни.
Софи също бе възхитена от ревностния коментар на Ема и вече обмисляше какъв цвят рокля ще облече на сватбата. Но не искаше Ема да се чувства неудобно, затова каза весело:
— Гостуване у мама вероятно ще повдигне духа ми през следващите няколко месеца. Предполагам, че ще се отправим към провинцията. Чистият въздух ще ми подейства извънредно добре, пък и Чарли я обожава. Кълна се, че се превръща в същински дивак, веднъж щом го изведем от града. Постоянно се катери по дърветата и аз винаги се страхувам за него, но Алекс ми каза, че трябва да внимавам и да не го разглезвам. Обаче…