— Софи, говориш несвързано — каза Алекс със снизходителен тон.
— Така е — въздъхна тя.
— Но — започна Ема смело, — беше изключително интересна. Аз правя същото по дърветата.
Трите жени се разсмяха на препратката към по-ранната забележка на Софи за лейди Самъртън, докато Алекс се оплака, че е изключен от шегата.
— О, Ема — въздъхна Софи с усмивка, — не бях ни най-малко интересна, но бе много мило от ваша страна да излъжете заради мен.
— Това изобщо не е проблем, уверявам ви.
— Ема, може би няма да е проблем да ни разкажете всичко за себе си — каза Алекс.
— Боже, това ще бъде досадно. Аз вече знам всичко за нея — каза Бел лукаво.
Ема се зачуди кога братовчедка й бе станала толкова дръзка.
— Не желая да отегчавам братовчедка си.
— Сигурен съм, че не би възразила — подхвърли Алекс.
— С всички средства — каза Бел любезно. — Аз трябва да си поговоря със Софи. Искаше да ми покажеш новия си клавесин, нали?
— Така ли? О, да, разбира се. Ела с мен, той е в синия салон на горния етаж. — Софи бързо се изправи на крака и се отправи към вратата с Бел по петите. — Вие двамата ще си правите компания за малко сами, нали?
Ема не бе достатъчно ядосана, за да си пожелае погледът й да може да убива, но в себе си се надяваше, че поне ще успее да предизвика кратка, но мъчителна болка.
— Ще се оправим. — Алекс определено сияеше.
— Браво — прошепна Софи на Бел.
— И аз това си помислих — отвърна тя.
— Хайде — каза Софи високо. — Нямам търпение да ти го покажа.
С това двойката се измъкна от стаята и се отправи към горния етаж.
— Трябва да ми напомниш да благодаря на братовчедка ти — провлече Алекс.
— Трябва да ми напомните да я удуша.
— Скъпа, наистина ли ти е толкова трудно да си сама в една стая с мен? Нямаше нищо против снощи.
Алекс прекоси салона и се настани върху канапето точно до Ема. Имаше ли ситуация, в която да не се чувства напълно спокоен? Вътрешностите й се разбунтуваха, сякаш прекосяваше Атлантика, а той седеше до нея и се усмихваше, сякаш нямаше нито една грижа на света. Предизвикваше я неговата близост, реши тя. Случваха й се странни неща, когато той бе наблизо. Време беше да го накара да се отмести.
— Хмм… — започна Ема колебливо и всички разумни мисли изхвърчаха през прозореца. — Не бих искала да звуча като пуританка…
— Тогава недей.
— Но наистина мисля, че не би трябвало да седите толкова близо до мен.
— О, Ема — въздъхна Алекс. — Нима вече са напълнили главата ти с правила и разпореждания. — Той притисна кичур от косата й между пръстите си, неспособен да устои на огнения й чар.
— Моля ви, спрете, Ваша светлост. Бел и Софи могат да се върнат всеки момент.
— Тези две конспираторки очевидно желаеха да ни оставят сами. И съм сигурен, че ще ни известят за завръщането си. Когато слизат по стълбите, повярвай ми, ще чуем кашлица, каквато не сме чували никога преди. Дори не бих се учудил ако я комбинират с писък или два.
Ема настръхна от гняв.
— Мразя да ме манипулират.
— Да, добре, аз също. Но ще направя изключение, когато манипулацията ме оставя насаме с теб.
Ема го прониза с острия си поглед.
— Винаги сте толкова въздържан. Нищо ли не ви дразни? Нещо, което да ви накара да крещите.
Алекс се засмя гръмко.
— Любов моя, ако ти кажа какво ме кара да крещя, ще избягаш от тази стая направо обратно към колониите.
Ема се изчерви силно. Въпреки невинността си разбра какво има предвид.
— Трябва ли винаги да извъртате думите ми. Толкова сте досаден.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се завъртя, така че вече да не е с лице към него.
— Хайде сега, любов моя. Не ставай раздразнителна. Бъди честна със себе си. Смяташ ли, че не ти харесва да говориш с мен?
— Е, не, не съвсем.
— Не ти ли харесва да бъдеш с мен?
— Ами… не точно.
— Тогава какъв е нашият проблем?
— Ами… — започна бавно Ема, обръщайки се обратно към лицето му. — Аз не съм съвсем сигурна.
— Отлично — обяви Алекс щастливо, опирайки ръката си на канапето зад гърба й. — Това урежда всичко. Ние нямаме проблеми.