— Просто не е редно да бъдете тук долу. Нямате ли нещо по-добро за вършене, освен да си играете на кухненски прислужници?
— Всъщност, не — отговори Бел честно.
Ема се усмихна на себе си, в тихо съгласие с братовчедка си. Двете с Бел се забъркваха в непрестанни бели, откакто бяха пристигнали преди три седмици. Не че беше имала намерение да причинява неприятности. Просто изглежда в Лондон имаше толкова малко неща за правене. У дома беше заета с работата си за „Дънстър Шипинг“. Но в Лондон счетоводството не се смяташе за уместно развлечение за жени и изглежда благопристойните английски млади дами нямаха други задължения, освен да ходят на проби за рокли и да се научат как да танцуват.
Не беше за вярване колко отегчена се чувстваше Ема.
Не че беше нещастна. Колкото и да й липсваше баща й, на нея много й харесваше да бъде част от голямо семейство. Просто не се чувстваше полезна. Двете с Бел бяха стигнали далеч в опитите си да се забавляват. Ема се усмихна виновно при спомена за техните подвизи. Със сигурност никога не би им хрумнало, че уличната котка, която бяха прибрали само преди две седмици, може да е пълна с бълхи. Наистина нямаше как да предположат, че целият първи етаж в дома на Блайдън ще трябва да бъде освежаван. И Ема определено нямаше намерение да предлага на цялото домакинство отлична гледка към бельото си, когато се покатери на дърво, за да спаси същата тази котка.
Роднините й всъщност трябваше да са й благодарни. През седмицата, в която се бяха отървали от бълхите, цялото семейство напусна Лондон и прекараха чудесна ваканция в провинцията като яздеха, ловяха риба и стояха по цяла нощ да играят карти. Ема показа на роднините си как да играят покер. Самата тя бе подкупила съседа си в Бостън да я научи на тази игра.
Керълайн беше поклатила глава с въздишка, отбелязвайки, че Ема оказва лошо влияние върху братовчедка си. Преди пристигането й Бел била само млада жена с интелектуални интереси. А сега, освен това беше и мъжкарана.
— Мили боже — отговори Ема, — по-добре е от това да е само мъжкарана, нали? — Но тя знаеше, че може да се закача с Керълайн. Любовта на леля й към нея беше очевидна и в ласките, и в гълченето, и двете обикновено се държаха много повече като майка и дъщеря, отколкото като леля и племенница. Точно заради това Керълайн беше толкова развълнувана за дебюта на Ема в лондонското общество. Макар да знаеше, че Ема предпочита да се върне при баща си в Бостън, тя тайно се надяваше, че момичето ще се влюби в англичанин и ще остане в Лондон. Може би тогава баща й, който беше отраснал и живял в Англия, докато не се беше оженил за американка, щеше да се върне в Лондон, за да бъде близо до сестра си и дъщеря си.
Така че Керълайн организираше грандиозен бал, за да представи Ема на висшето общество. Той щеше да се състои тази нощ и двете с Бел бяха избягали на долния етаж, защото не желаеха повече да ги принуждават да се занимават с всички последни приготовления за вечерта. Готвачката обаче не се впечатли и повтори на младите дами за пореден път, че само ще й пречат.
— Моля ви, не може ли да ви помагаме тук? Обстановката горе е страховита — въздъхна Ема. — Никой не говори за нищо друго, освен за бала довечера.
— Е, ще разберете, че това е всичко, за което говорим и тук долу, малка госпожичке — отговори готвачката, размахвайки пръст. — Вашата леличка ще има четиристотин гости тази вечер и ние трябва да сготвим за всички тях.
— Точно заради това имате нужда от нашата помощ. Какво искате да направим първо?
— Това, което искам да направите, е да излезете от кухнята ми преди майка ви да ви намери тук! — извика тя. Тези двете и преди бяха слизали долу, но това беше първият път, когато се показваха толкова дръзки, че в действителност да се облекат с униформи и да предложат помощ. — Нямам търпение да започне сезонът и вие двете, калпазанки такива, да имате с какво да запълвате времето си.
— Е, той започва тази нощ — заяви Бел. — С бала на мама за представянето на Ема пред висшето общество. Така че може да извадиш късмет и ние да бъдем заобиколени от толкова много ухажори, че да не ни остане време да те притесняваме.
— Ако е рекъл Господ — измърмори жената.
— Хайде, Кук — вмъкна Ема. — Имай милост към нас. Ако не ни оставиш да помагаме тук, леля Керълайн ще ни накара отново да аранжираме цветя.
— Моля те — придума я Бел. — Знаеш колко много обичаш да ни командваш.
— О, добре — измърмори тя. Беше истина. Бел и Ема развеселяваха кухнята с лудориите си. Също така повдигаха духа на готвачката, просто не искаше те да го знаят. — Предполагам, че вие, дяволчета, ще ми досаждате цяла сутрин, докат’ се предам. Изпитвате добрата ми воля, това правите. Трябва наистина да се качите горе, не да танцувате из кухнята ми.