Ема, която седеше пред тоалетката си и се суетеше над косата си, игнорира въпроса на Бел и се протегна за кристалното шишенце с парфюм.
— Баща ти ще те убие, когато те види с тази рокля.
Бел дръпна деколтето нагоре.
— Не е по-лоша от твоята.
— Да, но забележи, че аз ще нося шал — усмихна се Ема безгрижно.
— Който със сигурност ще махнеш, щом пристигнем у Линдуърти.
— Със сигурност. — Ема постави няколко капки от парфюма от едната страна на шията си.
— Но аз нямам шал, който да подхожда на тази рокля. А ти?
— Само този, който нося. — Ема махна към шала с цвят на слонова кост, който бе увила около голите си рамене. Бледата материя блестеше върху зелената копринена рокля, която бе облякла за вечерта.
— Проклятие! — твърде шумно изруга Бел.
— Чух това! — извика лейди Керълайн от спалнята си в края на коридора.
— Кълна се, че й трябват поне шест чифта уши, за да има толкова добър слух — изпъшка Бел.
— Това също го чух!
— На твое място щях да замълча преди наистина да съжаля за думите си — засмя се Ема.
— За тези обеци… — намръщи се Бел.
— Не разбирам, защо мислиш, че ще ги взема при условие, че имам напълно подходящ свой чифт обеци. Може би просто си ги загубила.
— Е, не знам къде са… — въздъхна Бел драматично.
— О, ето ви и вас — чу се гласът на Нед от дъното на коридора. Той надникна в стаята на Ема. — Изглеждате очарователно, както винаги. — Той разгледа сестра си малко по-отблизо. — Бел, сигурна ли си, че трябва да излезеш с тази рокля. Ако само протегна врата си… — той демонстрира как — мога да видя пъпа ти.
Устата на Бел се отвори ужасено.
— Не можеш! — изпищя тя, удряйки силно брат си по ръката.
— Е, може би не съвсем, но почти — ухили се Нед. — Освен това татко никога няма да ти позволи да излезеш от къщи облечена по този начин.
— Половината от дамите във висшето общество носят рокли като тази. Това е напълно приемлив стил.
— Може би за теб и мен — отвърна Нед. — Но не и за майка и татко.
Бел постави ръце на ханша си.
— Дойде тук поради някаква причина или просто с желанието да ме измъчваш?
— Всъщност се чудех, сигурни ли сте, че Клариса Трент няма да присъства на бала довечера?
— Ще си го получиш, ако тя се появи, ти, жалко подобие на брат — изсъска Бел. — Но можеш да си спокоен, аз съм напълно сигурна, че тя замина за провинцията за продължителен престой.
— Ема? — Нед искаше да е напълно убеден, че жестокото момиче, което му се присмя по-рано през сезона, няма да може да го нарани отново.
— Доколкото ми е известно, тя напусна Лондон — отговори Ема безцеремонно, докато изучаваше косата си в огледалото и се опитваше да реши дали харесва прическата, която й бе направила Мег.
— Вероятно е заминала, за да ближе раните си — предположи Бел, сядайки върху леглото на братовчедка си.
— Какво имаш предвид? — попита Нед, прекрачи прага на стаята и се настани до сестра си.
— Страхувам се, че Клариса бе малко кисела, когато осъзна, че Ашбърн преследва Ема доста решително — усмихна се самодоволно Бел. — Тя се държа безсрамно като му се нахвърли по този начин и трябва да отбележа, че Негова светлост бе много любезен с нея, поне първоначално. Нетипично любезно, ако питате мен. Мисля, че се опитваше да впечатли Ема с добрите си маниери.
— Съмнявам се — заяви Ема сухо.
— Е, какво се случи? — попита Нед нетърпеливо.
— Това е хубавата част. — Бел се наведе напред и се усмихна ликуващо. — Преди около седмица тя цялата се притисна към него и, повярвай ми, роклята й бе далеч по-изрязана от моята.
— И? — настоя Нед.
— Ашбърн просто й хвърли един от онези студени погледи, с които е известен, и каза…
Ема я прекъсна, понижавайки гласа си в опит да имитира този на Алекс.
— Мис Трент, мога да видя пъпа ви.
Устата на Нед увисна.
— Не го е направил!
— Не, но ми се искаше — засмя се Ема гръмогласно, а Бел избухна в истеричен смях.
— Какво каза той наистина? — скара се Нед.
— Вярвам, че беше „Мис Трент, бихте ли слезли от мен“.
Нед изпадна в екстаз.
— И какво се случи тогава?
— За момент си помислих, че Клариса ще припадне — заяви Бел оживено. — Доста хора чуха забележката, а тя беше казала на всички, че ще успее да го хване. Което, разбира се, беше нелепо, защото за всички бе очевидно, че Ашбърн се интересува единствено от Ема. Както и да е, след като изгледа присъстващите с най-смъртоносния си гневен поглед, тя напусна балната зала и оттогава никой не я е виждал повече. Моето предположение е, че ще прекара месец в провинцията, преди да се върне, за да опита да забие ноктите си в херцог Стейнтън.