— Е, това е благословия.
— Ако не се лъжа, тя е там — Дънфорд посочи към далечния край на залата, — до масата за лимонада.
Алекс кимна рязко към приятеля си и му се усмихна слабо.
— Както винаги за мен беше удоволствие, Дънфорд.
Той се обърна на пети и започна да си проправя път през тълпата. Докато се промъкваше до мястото, където се надяваше, че ще намери Ема, непрекъснато бе спиран от мъже и жени, изгарящи от желание влиятелния херцог Ашбърн да ги удостои с вниманието си. Алекс разубеди част от тях с всеизвестния си леден поглед, кимна на други, размени няколко думи с една двойка и само изръмжа на нещастника, който се осмели да го хване, когато окончателно завършваше пътуването си.
Не беше в добро настроение. Докато най-накрая не видя Ема. Пламтящата й коса винаги я правеше лесна за откриване. Разбира се тя и Бел бяха заобиколени от глутница млади мъже, чийто единствен проблем в живота изглежда бе решението на коя братовчедка да признаят вечната си любов.
Гледката на почитателите на Ема не подобри настроението му. Премести се малко по-близо. Изглеждаше очарователно, но той очакваше това. Винаги му изглеждаше очарователна. Косата й бе събрана и вдигната високо, а няколко кичури бяха оставени да обграждат деликатното й лице. Виолетовите й очи блестяха оживено на светлината на свещите.
Тя отметна глава назад и се засмя на някаква шега, позволявайки на Алекс безпрепятствено да огледа дългата, бледа шия, кадифените й рамене и неприкрития намек за… Алекс се намръщи. Той определено можеше да види нещо повече от неприкрит намек за гърдите й.
Разбира се, роклята не бе неприлична. Ема притежаваше твърде висок вкус, за да прояви вулгарност. Но ако той можеше да види достатъчно от голямото деколте, дявол да го вземе, това означаваше, че всеки друг мъж в балната зала също можеше да го види.
Сега настроението на Алекс се влоши безвъзвратно.
Той избута тълпата, заобикаляща Ема и Бел.
— Здравей, Ема — каза рязко.
— Алекс! — възкликна тя и очите й блеснаха с искрен възторг.
Той застана до нея, без да обръща внимание на компанията й.
— Вярвам, че си запазила този танц за мен — обяви той, взе ръката й и я поведе малко енергично към подиума за танци.
— Алекс, наистина трябва да престанеш да бъдеш толкова властен — скара му се Ема добронамерено.
— А, валс — отбеляза Алекс и оркестъра започна да свири. — Какво щастие.
Той я потопи в прегръдките си и двамата започнаха да се носят бавно из залата.
Ема се замисли за миг защо Алекс е в такова странно настроение, но бързо отхвърли тези грижи, предпочитайки да се наслади на възхитителната топлина, която можеше да открие само в неговите ръце. Едната му длан почиваше леко върху бедрото й, но горещината от това докосване, й създаде усещането, че е жигосана. Другата държеше нейната собствена и Ема бе убедена, че хиляди, мънички светкавици се стрелкаха от ръката право към сърцето й. Тя затвори очи и от гърлото й се отрони несъзнателно мек, мяукащ звук. Ема бе изцяло и напълно доволна.
Алекс чу тихия звук и погледна към нея. Лицето й бе леко обърнато към неговото, очите й — затворени, изглеждаше сякаш току-що са правили любов. Тялото на Алекс реагира мигновено. Всичките му мускули се стегнаха, усети как болезнено се втвърдява. Изстена. Очите на Ема бързо се отвориха.
— Каза ли нещо?
— Нищо, което мога да ти кажа по средата на претъпкана бална зала — промърмори Алекс, насочвайки я към френските прозорци, които ги изведоха в градината на Линдуърти.
— Ооо, колко интригуващо.
— Иска ми се да знаеш точно колко — отвърна Алекс и въздъхна.
— Какво каза? — На фона на претъпканата бална зала Ема не бе способна да разбере думите му.
— Нищо — отговори Алекс, повишавайки глас, но думата излезе по-рязко, отколкото бе искал.
— Какво не ти е наред тази вечер? Държиш се невъзпитано.
Преди Алекс да успее да отговори, оркестърът завърши валса и двамата се поклониха един на друг.
Когато приключиха със социалните тънкости, Ема повтори въпроса си към него, този път с по-взискателен тон.
— Алекс? За бога, какво става?
— Наистина ли искаш да знаеш какво става? — попита Алекс остро. — Искаш ли?
Ема кимна колебливо, не особено сигурна, че това е най-добрият начин за действие.