— За бога, Ема, всеки мъж в тази зала те гледа влюбено. — Той буквално я дърпаше към френските прозорци.
— Алекс, казваш ми това всяка вечер.
— Този път го мисля — изсъска той. — Гърдите ти буквално преливат от тази рокля.
— Алекс, правиш сцена. — Ема се дръпна назад. Той спря да я тегли, но въпреки това продължи към градината с по-умерени темпове. — Не виждам защо си толкова ядосан. Поне половината жени тук на възраст под трийсет години носят рокли, които разкриват много повече от моята.
— Не ми пука за другите жени, по дяволите. Не искам да развяваш прелестите си, така че целият свят да ги види.
— Развявам прелестите си? Звучиш сякаш говориш за лека жена. Не ме обиждай — предупреди тя, а гласът й стана неестествен.
— Не ме предизвиквай, Ема. Въвлече ме в това безсмислено преследване за почти цели два проклети месеца и вече съм на границата на търпението си. — Той я дръпна зад обширен жив плет, който ги скри от балната зала.
— Не се опитвай да хвърляш вината за това върху мен. Ти си този, който е прекалено чувствителен към стила на роклята ми.
Изведнъж Алекс се протегна и сграбчи раменете й, придърпвайки я по-близо.
— По дяволите, Ема, ти си моя. Време е да разбереш това.
Тя го гледаше втрещено. Въпреки че действията му през предишните седмици със сигурност демонстрираха собственическия му характер, това беше първият път, когато признаваше чувствата си. Зелените му очи пламтяха от гняв и желание, но имаше и нещо друго в тях. Отчаяние.
Изведнъж Ема се почувства много неловко.
— Алекс, не мисля, че осъзнаваш какво говориш.
— О, боже, искаше ми се да не знам! — Внезапно Алекс я притисна към себе си, силните му ръце потънаха в огнената й коса.
Ема ахна, когато почувства стаената сила в тялото му. Той я държа така — лице в лице, в продължение на няколко дълги минути. Дишането му бе затруднено и неравномерно, сякаш бе загубил някаква вътрешна борба.
— О, Ема, само ако знаеше какво ми причиняваш — каза накрая с неравен глас. След това устните му се снишиха с няколко инча и покриха нейните.
Първото докосване бе непоносимо сладко и Ема можеше да усети как тялото му трепери, сякаш се бореше да овладее страстта си. Устните му погалиха меко нейните, докато чакаше да му отговори. Ема не можа да устои и ръцете й се увиха около врата му. Това беше цялото насърчение, от което се нуждаеше Алекс и ръцете му веднага се преместиха надолу по гърба й, за да я притиснат още по-плътно към него.
— Чаках толкова дълго, за да те държа по този начин — прошепна той до устните й.
Ема бе изгубена в морето от новооткрита страст.
— Аз… аз, мисля, че ми харесва — каза тя свенливо, вплитайки пръстите си в гъстата му черна коса.
Алекс изръмжа ниско — звук на чисто мъжко задоволство.
— Знаех, че ще бъде съвършено. Знаех, че ще ми отговориш — произнесе думите, докато целуваше брадичката й, след което спусна устните си надолу по шията й.
Ема наведе глава назад. Не разбираше всички тези нови чувства, но все още не искаше да ги спре, макар да знаеше, че трябва.
— О, Алекс — простена тя и се притисна към него.
Той бързо се възползва от мекия звук, който се изплъзна от устните й и плени устата й със своята още веднъж. Езикът му се стрелна дълбоко в нея и я погали. Интимното му докосване й достави такова удоволствие, че Ема се учуди на способността си все още да стои изправена. Дори не си бе помисляла, че е възможно да изпитва такива усещания. Предишната им целувка, която бяха споделили тайно в стаята й, определено не можеше да се сравни с тази. Онази първа целувка бе вълнуваща, защото тя не познаваше Алекс. Но сега не беше така. Познаваше го добре и това превърна интимността в много по-вълнуваща. Знаеше само, че иска да се доближи до него колкото може повече. Желаеше да го докосва така, както той нея. Колебливо тя погали с езика си горната му устна. За нейна радост отговорът на Алекс бе незабавен. Дрезгаво изстена името й, придърпа я бързо, така че тя се оказа интимно притисната към възбудената му мъжественост.
Ема се стресна от доказателството за необузданото му желание и осъзнаването за неговата настойчивост разруши мъглата, предизвикана от страстта. Изведнъж почувства, че се озовава в ситуация, с която вероятно не би могла да се справи.
— Алекс? — каза тя тихо.
Алекс взе въпроса й за друг стон на желание.
— О, да, Ема, да — отговори той. Устните му се отправиха към меката част на ухото й, която той засмука нежно, а едната от ръцете му покри гърдите й. Всичко, което направи, я накара да се чувства ужасно хубаво, и единственото, което успя да стори Ема, бе да произнесе името му отново, този път малко по-настойчиво.