Освен това притежаваше възхитително чувство за хумор, което удивително приличаше на нейното. Със сигурност му харесваше да я дразни безмилостно, но никога не бе злонамерен и понасяше шеги толкова добре, колкото и когато сам ги правеше. Животът с Алекс със сигурност не би бил скучен.
И, разбира се… целуваше се превъзходно!
Ема изпъшка, когато буквално се строполи през страничната врата. Щеше да отдели повече размисъл върху този въпрос.
В същото време Алекс се промъкна обратно в балната зала през френските врати и направи всичко възможно да общува любезно с един куп хора, които обикновено не представляваха интерес за него. Но бе готов да се появи хладен и спокоен, в случай че някой бе забелязал доста прибързаното им оттегляне с Ема в градината.
Той тъкмо приключваше разговора си за наскоро закупен жребец с лорд Аштън, негов приятел от Уайтс, когато съгледа Софи и майка си в другия край на балната зала.
— Извини ме — каза той спокойно. — Виждам, че майка ми и сестра ми са пристигнали. Трябва да отида да ги поздравя. — Алекс кимна на своя приятел и си проправи път през тълпата към семейството си.
Юджиния Риджли, вдовстващата херцогиня Ашбърн не бе внушителна фигура. Всъщност тя не би била такава, дори ако се опита. Зелените й очи блестяха топло, а устните й винаги изобразяваха усмивка. Съпътстваха я приятелско поведение и сдържано чувство за хумор, които я превръщаха в един от най-обичните членове на висшето общество от години. Родена като дъщеря на граф, тя се бе издигнала до титлата херцогиня, след като се бе омъжила за бащата на Алекс и Софи, но никога не беше развила чувство на снобизъм, което бе толкова характерно за по-голямата част от обществото. Очите й грейнаха, когато забеляза сина си да прекосява балната зала в нейна посока.
— Здравей, майко — каза Алекс нежно и се наведе, за да я целуне по бузата.
— О, Алекс — отвърна Юджиния нежно. — Какво удоволствие е да присъствам на тържеството и всъщност да видя лицето ти. — Тя протегна бузата си и покорно изчака целувката му.
Лесно бе да се види откъде Алекс е наследил отровния си език.
— Винаги е удоволствие, майко.
— Знам, че е, скъпи. Сега къде е това прекрасно момиче, което те извади от скривалището ти.
Тя проточи шията си, търсейки познатата червена коса на Ема.
— Всъщност не съм я виждал, откакто танцувах с нея преди половин час.
— Видях я да излиза в градината — отбеляза Софи многозначително.
Алекс я прониза с бурния си поглед.
— Мислех, че планираш да се оттеглиш от обществото.
Софи сияеше, докато приглаждаше с ръце все още изисканата си фигура.
— Вече съм в четвъртия месец и все още не ми личи. Това не е ли късмет?
— За теб може би. Що се отнася до мен, с притаен дъх очаквам деня, в който ще се надуеш като малка телица.
— Ти, звяр такъв! — Софи стъпи с всичка сила върху крака му.
Алекс се усмихна дяволито.
— Ах, моя сладка глупава сестричке.
— Е, жалко, че Ема не е тук — каза Юджиния като открито игнорира разправията на децата си. — Толкова се забавлявам в нейната компания. Кога каза, че ще я попиташ дали ще се омъжи за теб, Алекс?
— Не съм.
— Хмм, бих могла да се закълна, че спомена нещо пред мен за това.
— Това е бил злият ми брат близнак — заяви Алекс.
Юджиния реши да игнорира сарказма му.
— Наистина, скъпи, ще си пълен идиот, ако я оставиш да си отиде.
— Вече си ми го споменавала.
— Аз все още съм твоя майка, нали знаеш.
— Повярвай ми, знам.
— Трябва да ме слушаш. Знам кое е най-добро за теб.
Алекс се усмихна.
— Вярвам в това, че ти мислиш, че знаеш кое е най-добро за мен.
— Толкова си труден — намръщи се Юджиния.
Софи, която бе необичайно мълчалива, внезапно се обади:
— Мисля, че трябва да го оставиш на мира, мамо.
— Благодаря — каза Алекс искрено.
— В края на краищата не мисля, че тя ще приеме, дори да я попита.
Алекс настръхна.
— Разбира се, че ще… — той се усмихна мило на сестра си. — Опитваш се да ме предизвикаш.
— Да, предполагам. Очаква се от сестрите да правят това, знаеш.
— Не действа.
— Наистина? По-скоро мисля, че действа прекрасно. Челюстта ти се стегна по великолепен начин, когато казах, че не те иска.
— Ах, обожавам семейството си — въздъхна Алекс.