— Усмихни се, скъпи — предложи вдовицата и самата тя го направи. — Ние двете сме по-добри роднини от много други. Вярвай ми.
— Вярвам ти — каза Алекс и се наведе надолу, за да я дари с друга любяща целувка по бузата.
— О, виж — възкликна внезапно вдовицата, сочейки към подиума. — Приятелят ти Дънфорд танцува с Бел Блайдън. Може би трябва да поискаш следващия танц с нея. Тя е сладко момиче и не бих искала да се разстрои, ако я изоставят за следващия танц.
Алекс фиксира майка си подозрително.
— Лейди Арабела рядко страда от липса на почитатели.
— Да, добре, хмм, винаги има първи път, а аз така мразя да виждам чувствата й наранени.
— Опитваш се да се отървеш от мен, нали, майко?
— Да, а ти го правиш изключително трудно.
Алекс въздъхна и се приготви да покани Бел на танц.
— Моля те, опитай се да не планираш поражението ми в мое отсъствие.
Когато Алекс бе на безопасно разстояние, Юджиния се обърна към дъщеря си.
— Софи, трябва да действаме решително.
— Напълно съм съгласна — отговори тя. — Само че не съм сигурна какъв решаващ ход трябва да предприемем.
— Размислих достатъчно над този въпрос.
— Сигурна съм, че си — прошепна Софи, а устните й намекнаха за усмивка.
Юджиния я прониза с острия си поглед, но игнорира изказването й.
— Стигнах до заключението, че това, от което имаме нужда, е един уикенд в провинцията.
— Какво ще направиш? Ще насилиш Алекс да те придружи в Уестънбърт и ще го измъчваш, докато се съгласи да предложи на Ема?
— Глупости. Ще поканим Блайдън да се присъединят към нас. И, разбира се, ще настояваме да доведат очарователната си племенница.
— Това е блестящо! — възкликна Софи.
— А там ще се постараем да ги оставяме сами при всеки удобен случай.
— Точно така. Ще ги насърчим да отидат на пикник заедно или да яздят в гората, такива неща. — Софи замълча за миг и присви устни замислено. — Но Алекс ще прозре.
— Разбира се.
— Но не мисля, че ще има значение. Толкова е увлечен по нея, че би направил всичко, за да останат насаме, дори това да означава да участва в твоя не особено умел план.
— Може би той просто ще поеме инициативата и ще я компрометира. — Юджиния плесна радостно с ръце при тази възможност.
— Майко! — възкликна Софи. — Не мога да повярвам, че каза това. Дори не вярвам, че си го помисли.
Юджиния въздъхна уморено.
— При моите напреднали години имам все по-малка нужда от всякакъв вид скрупули. Освен това по някакъв елегантен начин Алекс е човек на честта.
— Да, разбира се. Той е само на двадесет и девет. Предполагам, че все още са му останали някакви скрупули.
Зелените очи на херцогинята се присвиха.
— Шегуваш ли се с мен?
— Абсолютно.
— Хмм. Надявам се, че се забавляваш.
Софи кимна ентусиазирано.
— Това, което се опитвам да кажа, е — продължи Юджиния, — че ако се случи и Алекс компрометира мис Дънстър по някакъв начин…
— Искаш да кажеш, я очарова — прекъсна я Софи.
— Наречи го както искаш, но ако това събитие се случи, ъмм в разгара на страстта, трябва да се съгласиш, че след това той ще се почувства длъжен да се ожени за нея.
— Това не е ли драстичен начин да видиш сина си женен — попита Софи като все още не можеше да повярва, че обсъжда толкова деликатни въпроси с майка си. — А какво ще кажеш за Ема? Тя може би няма да бъде точно развълнувана от възможността да бъде компрометирана, нали знаеш.
— Харесваш ли Ема? — Юджиния погледна дъщеря си право в очите.
— Да, разбира се.
— Искаш ли Алекс да се ожени за нея?
— Разбира се, че да. Ще се радвам, ако Ема ми стане снаха.
— Можеш ли да намериш по-подходяща жена, която да направи брат ти щастлив?
— Не, не наистина.
Юджиния сви рамене.
— Целта оправдава средствата, мила моя, целта оправдава средствата.
— Не мога да повярвам какъв стратег си станала — каза приглушено Софи. — И освен това не можеш да си сигурна, че той ще я компрометира.
Изражението на херцогинята бе самодоволно.
— Със сигурност ще се опита.
— Майко!
— Ще опита. Сигурна съм. Познавам развратника, когато го видя, дори ако той е собственият ми син. Особено, ако той е собственият ми син. — Юджиния се обърна към дъщеря си с разбираща усмивка. — Той много прилича на баща ви, нали знаеш.