— Майко!
Усмивката й се разшири, когато се изгуби в спомените си.
— Алекс се роди само седем месеца след нашата сватба. Баща ти беше съвършен любовник.
Софи плесна с ръка челото си.
— Не казвай нито дума повече, майко! Наистина не искам да знам нищо за интимния живот на родителите ми — въздъхна дълбоко. — Всъщност предпочитам да мисля и за двама ви като за напълно целомъдрени хора.
— Ако бяхме толкова непорочни, мила моя — засмя се Юджиния и безцеремонно сръчка с пръст дъщеря си, — теб нямаше да те има, за да говориш за това.
— Все пак предпочитам да не слушам такива неща — изчерви се Софи.
Юджиния потупа успокоително дъщеря си по рамото.
— Щом ще те накара да се чувстваш по-добре, мила моя.
— Така е, повярвай ми. Просто не мога да повярвам, че ми каза това.
Херцогинята се усмихна и поклати глава.
— Опасявам се, че приличието се отправи по пътя на скрупулите ми. — С тези думи тя се залута в тълпата, за да потърси лейди Керълайн.
Междувременно Бел и Дънфорд си прекарваха прекрасно, докато танцуваха валс и се носеха из балната зала. Този танц все още бе нов и някои го считаха за скандален, но Бел и Дънфорд по-скоро се забавляваха и при това не само защото той дразнеше по-консервативните членове на обществото. Любовта им към танца произтичаше най-вече от факта, че валсът позволяваше на двойката действително да поддържа разговор, без да се налага непрестанно единия или другия да обръща гръб на партньора си. Възползваха се от тази възможност и разгорещено обсъждаха една опера, която и двамата бяха гледали наскоро, когато Дънфорд внезапно смени темата.
— Знаеш, че е влюбен в братовчедка ти, нали?
Бел бе смятана за една от най-грациозните танцьорки сред обществото, но този път тя не просто пропусна стъпка, а цели три.
— Той ли ти каза това? — попита тя и зяпна от изненада.
Дънфорд трябваше да я влачи, за да я върне в ритъма на танца.
— Е, не с толкова много думи — призна той. — Но аз познавам Ашбърн от десет години и, повярвай ми, той никога преди не е бил толкова оглупял по някоя жена.
— Не бих нарекла влюбването глупост.
— Арабела, скъпа, не е в това въпросът и ти го знаеш. — Дънфорд замълча за момент, тъй като се усмихна невинно на Алекс, който току-що бе забелязал в другия край на балната зала. Обръщайки се към Бел, той добави: — Истината е, че е абсолютно луд по братовчедка ти, но се страхувам, че е крайно категоричен в решението си да не се жени, докато не наближи четиридесетте, и няма да направи нищо по въпроса.
— Но защо е толкова безусловно настроен против това да се ожени сега?
— Когато Ашбърн за първи път се появи в обществото, той вече бе наследил титлата си и освен това беше безумно богат.
— И доста красив.
Дънфорд се усмихна шеговито.
— Беше истинска лудост. Всяка неомъжена дама от елита и малка част от омъжените му бе хвърлила око.
— Предполагам, че е намирал вниманието за ласкателно — предположи Бел.
— Всъщност точно обратното. Ашбърн не е сляп, както знаеш. Беше мъчително ясно, че повечето жени, които му се умилкваха, бяха по-заинтересовани да станат богати херцогини, отколкото да опознаят истинския Алекс. Всичко това напълно го изключи от светския живот. Замина да се бие на полуострова и не мисля, че желанието му да отиде се дължеше изцяло на патриотичен плам. Той няма особено високо мнение за голяма част от жените. — Дънфорд направи пауза и погледна Бел право в очите. — Дори ти трябва да признаеш, че повечето дами от висшето общество се държат наистина доста нелепо.
— Разбира се, но Ема не е такава и той го знае. Мислех, че ще се радва да открие някоя като нея.
— Това би било разумно, нали? — Музиката спря и Дънфорд взе ръката на Бел, повеждайки я към края на подиума. — Но някъде по пътя това недоверие към жените прерасна в решението да избягва женитбата, колкото е възможно по-дълго, макар да предполагам, че напълно е забравил, защо се е настроил против брака в началото.
— И това ако не е най-глупавото нещо, което някога съм чувала.
Преди Дънфорд да успее да отговори, те чуха дълбок глас да се смее.
— Чувал съм доста глупави неща през живота си, Бел. Силно любопитен съм да чуя най-глупавото.
Тя погледна ужасено нагоре към Алекс, който стоеше пред нея, за да я покани на танц.
— Ъмм… — импровизира тя прибързано. — Дънфорд изглежда мисли, че хмм, в оперите трябва да се пее по-малко.