— Без остър отговор? Мис Дънстър, къде отиде прословутата ви духовитост?
— Остроумието ми е запазено за приятелите ми — отговори тя ледено.
— И семейството ви?
Ема премигна, несигурна какво да отговори на този коментар.
— Госпожице Дънстър, имам чувството, че скоро с вас ще се окажем по-близки от приятели.
Пусна ръката й и я хвана през кръста.
— Ако си мислите, че ще благоволя…
Виконтът рязко се изсмя на горещата решителност в гласа й.
— Наистина, мис Дънстър не се ласкайте. Съгласен съм, че сте привлекателна, но ви липсва възпитанието, което изисквам от една жена.
Ема отстъпи крачка назад, чудейки се дали той говори за нея или за кон.
— Аз съм Удсайд. Може и да си падаме по американки с ярки коси, но със сигурност не се женим за тях.
Свободната ръка на Ема замахна към лицето му, но той блокира удара, преди да го улучи.
— Хайде, мис Дънстър, не е във ваша полза да ми се противопоставяте. В края на краищата, след като се оженя за братовчедка ви, лесно мога да й забраня да общува с вас.
Ема се изсмя в лицето му.
— Мислите, че Бел ще се омъжи за вас? Тя дори не понася да танцува с вас.
Удсайд стегна хватката върху китките й, докато Ема не трепна от болка. Страданието й го задоволи и бледите му очи заблестяха опасно в слабата светлина на коридора. Ема повдигна упорито брадичка и той внезапно я пусна, принуждавайки я да отстъпи няколко крачки назад.
— Мила моя, не бива да си губите времето с Ашбърн. Той никога няма да се ожени за такава като вас. — С тези думи той се засмя, поклони се леко и изчезна в мрака.
Ема разтри наранените си китки, леко смутена от последвалия сблъсък. Но осъзнаваше, че не може да остане цяла нощ в коридора, затова започна да отваря вратите една по една, докато се опитваше да открие стаята за освежаване. След пет неуспешни опита я намери, вмъкна се вътре и затвори тежката врата след себе си. Една свещ догаряше във вътрешността на фенера и осветяваше слабо малкото помещение. Когато видя в огледалото нанесените щети, простена отчаяно. Прическата й бе напълно съсипана. Не й отне много време да реши, че не притежава необходимите умения, за да я поправи, така че издърпа фуркетите и ги постави на тоалетката. Сметна, че Линдуърти могат да мислят каквото пожелаят, когато открият купчинката на следващия ден. Вдигна инкрустираната със смарагди брошка, която първоначално придържаше прическата на мястото й и я постави така, че позволи на огненочервените кичури да се накъдрят меко около лицето й.
— Това трябва да свърши работа — въздъхна Ема. — Надявам се, че никой няма да забележи промяната. Така или иначе през повечето време я нося по този начин.
Набързо разгледа роклята си и установи, че като се изключат няколкото стръка трева, полепнали по подгъва на полата, не бяха нанесени трайни щети. Ема ги издърпа внимателно и също ги постави върху тоалетката. На следващия ден цялата мистерия около фуркетите и стръкчетата трева щеше да забавлява Линдуърти. Младата жена се утеши с мисълта, че ще направи живота на домакините си малко по-интересен. Провери внимателно подгъва за още странни стръкчета, но накрая се отказа, тъй като сметна, че ако все пак е пропуснала някое, то ще се слее с цвета на зелената й рокля. Най-важното от всичко бе никой да не заподозре къде е била. Нямаше да бъде толкова ужасно, ако се пуснеше слух, че е била насаме с Алекс. Но не би могла да понесе, ако някой разбереше за случилото се с Удсайд. Още не можеше да повярва, че той наистина си мислеше, че Бел ще се омъжи за него. Това вероятно бе имал предвид, когато й каза, че някой ден ще бъдат повече от приятели.
Ема потрепери от отвращение и се опита да изхвърли неприятния виконт от ума си. Сложи ръка върху дръжката на вратата и пое дълбоко дъх, за да възвърне хладнокръвието си.
Пантофките й безспорно бяха мокри, но не можеше да направи нищо по въпроса, затова просто излезе отново в коридора с надеждата, че ще се придвижи по обратния път без допълнителни злополуки.
Когато се върна до шумната бална зала, надникна вътре и неспокойно се зае да оглежда лицата на присъстващите, докато погледът й попадна върху Бел.
Ема никога не бе чувствала по-голямо облекчение. Един по-внимателен поглед й показа, че компания на братовчедка й правеха Алекс и Дънфорд, затова тя се примири с факта, че няма да успее да разговаря с нея насаме. След около тридесет секунди, през които усърдно правеше причудливи жестове с ръцете си, молейки се никой друг да не я забележи, най-накрая успя да улови погледа на Бел, която веднага се спусна към нея, а двамата мъже я последваха по петите.