— Къде беше? — попита Бел. — Търсих те навсякъде.
— Бях заета с друго — отбеляза Ема сухо и очите й се спряха многозначително върху лицето на Алекс. Бел не пропусна мълчаливата размяна и от своя страна също се обърна към Ашбърн с ръце на кръста.
— Мили боже — каза провлечено Дънфорд. — Чувствам се изключително щастлив, че това свирепо мръщене не е насочено към мен.
— Не се мръщя — защити се Ема и прониза Дънфорд с поглед, който бе опасно близо до намръщването. — Просто го погледнах остро. Във всеки случай всичко приключи, а и не е нещо важно.
В същото време Алекс изучаваше лицето й и си мислеше, че в действителност е много важно и това далеч не бе краят.
— Въпросът е, че… — каза Ема и се обърна към Бел, като насочи коментара си директно към нея. — Промених мнението си и не желая да споря с чичо Хенри и леля Керълайн за роклята.
Да не споменаваше Алекс.
— Добра идея — съгласи се Бел.
Ема се обърна към Алекс и Дънфорд.
— Ако вие двамата отидете да донесете шала ми, ще ви бъда много благодарна.
— Не виждам защо са нужни двама възрастни мъже, за да донесат само един шал — размишляваше Дънфорд.
— Дънфорд! — заяви Бел решително. — Моля ви, просто отидете.
Той промърмори нещо за враждебни блондинки, но покорно прекоси балната зала, за да донесе шала на Ема. А след солидно количество от фини намеци и откровено заяждане, Алекс бе убеден да се присъедини към него. Двамата се върнаха точно навреме, защото само секунди след като Ема обви плата около бледите си рамене, лейди Керълайн внезапно се появи с широка усмивка, която подмладяваше чертите й.
— Имам чудесна новина — каза тя, обръщайки се към двете млади жени. — Юджиния покани всички ни в Уестънбърт за кратка ваканция. — Тя наклони леко главата си, за да може да погледне към Алекс. — Не е ли прекрасно?
— Прекрасно наистина — отговори той с тънка усмивка, неспособен да реши дали иска да благодари на майка си или да я удуши.
Керълайн се обърна бързо към Бел и Ема.
— Хенри има главоболие и се опасявам, че трябва да поднесем извиненията си незабавно. — Тя погледна към Алекс и Дънфорд. — Ужасно съжалявам, но съм сигурна, че разбирате…
Преди двамата мъже да успеят да отговорят, Керълайн бързо отведе дъщеря си и племенницата си и в рамките на няколко минути цялото семейство Блайдън се разположи в каретата си на път за дома.
Глава десета
Докато седеше в луксозната карета, Ема започна да премисля изминалите няколко минути и реши, че леля й се държи малко странно — тя със сигурност никога досега не беше ставала свидетел на такова прибързано отстъпление от балната зала. Опасяваше се, обаче, че странното поведение на Керълайн може да се дължи на това, че е видяла Ема да изчезва в градината с Алекс. Младата жена мъдро реши да не споменава нищо и се облегна назад в очакване някой друг да започне разговор.
Бел скоро наруши мълчанието.
— Не мога да повярвам, че вдовстващата херцогиня ни покани в провинцията така неочаквано. Е, всъщност, може би мога — каза тя и многозначително погледна към братовчедка си.
Ема също така красноречиво отклони поглед от Бел.
— Сигурна съм, че всички ще прекараме чудесно — заяви Керълайн решително. — Юджиния силно се надяваше да прекара повече време с вас двете — добави тя, посочвайки дъщеря си и племенницата си.
— Сигурен съм, че иска — каза провлечено Нед и намигна на Ема.
Беше повече от очевидно, че всички знаеха истинската причина за тази малка ваканция.
— Освен това съпругът на Софи й липсва ужасно много — добави Керълайн. — Двете с Юджиния мислим, че тя ще се радва на малко женска компания, особено сега, когато бебето е на път. — Веднага след като каза това, тя се обърна към сина си, тъй като не желаеше да даде възможност на никого да изтъкне, че бебето на Софи няма да се появи поне през следващите пет месеца. А и, както бе ясно за всички, състоянието на младата майка нямаше нищо общо с мотивите на Юджиния. — Ти също си поканен. Ще дойдеш ли, Нед?
— Едва ли — отвърна Нед с лукава усмивка. — Не бих пропуснал възможността да се отдам на разврат, докато родителите ми ги няма.
Керълайн изглеждаше шокирана от коментара му.
Нед само се засмя.
— Доста е трудно човек да си създаде репутация на женкар в присъствието на майка си.