— Софи — въздъхна тя благоверно, — не мога да повярвам, че наистина си израснала тук. Аз се чувствам като принцеса само като стоя пред него.
Софи се усмихна.
— Предполагам, че човек свиква с нещата, с които е израснал. Но ти трябва да видиш останалото. Задните дворове са просто прекрасни.
— Надявах се Алекс да й покаже останалото — Софи, Ема и Бел се обърнаха, за да видят Юджиния, която приближаваше към тях. На няколко метра разстояние Хенри помагаше на жена си да слезе от каретата, а Алекс се боричкаше с Чарли.
— О, много бих се радвала да видя повече — възкликна Ема. — Наистина обичам да съм в провинцията, а и времето е прекрасно. — И наистина боговете се усмихваха на Англия в този ден. Небето бе кристално синьо, осеяно с пухкави облаци и ярката слънчевата светлина топлеше лицето на Ема.
— Алекс! — извика Юджиния. — Ако успееш да развиеш Чарли от врата си, бих се радвала да покажеш на Ема малко от околността.
Ема се обърна към Бел, докато Алекс се опитваше да се освободи от здравата хватка на Чарли.
— Защо не се присъединиш към нас, Бел?
— О, не — отговори братовчедка и прекалено бързо. — Наистина не мога. По грешка съм взела два броя от „Хенри IV“, Част II от библиотеката тази сутрин. — Тя вдигна двата тома, подвързани в червена кожа, които бе взела със себе си в каретата в случай, че Софи и Ема решат да подремнат. — Нуждая се от копие на „Хенри IV“, Част I незабавно и Софи ми обеща, че мога да я заема от библиотеката тук. Не знам защо имаме две копия от втора част в къщи… — Думите й постепенно заглъхнаха.
— Наистина не мога да си представя защо — каза Ема, напълно наясно, че всички са планирали този момент.
— Не мога да чета част II преди част I — допълни Бел. — Това е като да прочета последните страници от романа, преди да го започна.
— Да не споменаваме как това ще обърка азбучния ти ред на четене — вмъкна Ема не без малка доза сарказъм.
— Дори не бях помислила за това — възкликна Бел. — Сега е още по-важно да я намеря.
— Не се усъмнявай в провидението — посъветва я Алекс и хвана ръката на Ема. Чарли продължаваше да се влачи зад него. — Защо не се преоблечеш за езда и после ще те разведа наоколо. Ще разгледаме околността сега, докато слънцето грее, а къщата ще ти покажа довечера.
Чарли незабавно се промуши между двойката и започна да подскача нагоре-надолу.
— Може ли да дойда и аз? Моля, моля, моля! Може ли да дойда? — изчурулика той.
— Не този път, скъпи — бързо се намеси Софи. — Мисля, че трябва да провериш как е Клеопатра. Мисис Гуд ми каза, че съвсем скоро ще си има котенца. Вероятно още този уикенд.
Възможността за котенца се оказа далеч по-вълнуваща от езда през близките полета с Алекс и Ема и Чарли бързо извика:
— Блестящо! — и се спусна към кухните, където златисто-черната котка бе направила своя дом в непосредствена близост до една от пещите.
За по-малко от двадесет минути Ема бе настанена в просторна стая в западното крило. Преоблече се в моден тъмносин костюм за езда и бързо се върна към предната част на къщата, където Алекс вече я чакаше. Когато Ема пристигна, той стоеше пред стълбите, зареял поглед към далечните тревисти хълмове.
Тя мълчаливо изучаваше рязко изсечения му профил, мислейки си, че никога досега не бе изглеждал толкова красив, колкото в момента, с майсторски скроеното тъмнозелено сако и бежови бричове. Чувствата й бяха в безпорядък след страстната им целувка отпреди няколко нощи и само докато го гледаше как се взира с решителен поглед в далечината, емоциите й отново забушуваха. Ема въздъхна леко, чудейки се дали някога ще възвърне вътрешния си баланс около този сложен мъж.