Алекс чу въздишката й и се обърна рязко към нея. Изражението му все още бе толкова сериозно, че Ема внезапно се почувства неудобно. Усмихвайки се срамежливо, тя приглади синята пола на роклята си. Отвори уста, но не можа да се сети какво да каже. През последните няколко месеца двамата с Алекс бяха установили удобна, приятелска връзка и постоянно се закачаха един друг сякаш бяха приятели от детинство. Но Алекс бе прав. Целувките в градината на Линдуърти промениха приятелството им и тя се чувстваше почти толкова неудобно, колкото при първата им среща.
— Надявам се, че стаята ти харесва? — попита внезапно Алекс.
Ема бързо го погледна в лицето. Неудобната тишина бе нарушена и макар да й липсваше чувството за интимност, което откриваше в настоятелния му поглед, тя приветства пробуждането на присъщото си остроумие.
— Разбира се. Домът ти е прекрасен. Въпреки че — каза тя и се засмя, — кълна се, никога няма да свикна с размера на фоайето. Цялата ни къща в Бостън може да се побере в него. Почти ще пасне на височина, но е възможно да счупи полилеите. — Ема погледна нагоре към кристалните полилеи, които висяха от тавана на около четиридесет-петдесет фута над нея. — Как се чисти подобно нещо?
Алекс й се усмихна и я хвана за ръка.
— Много внимателно, предполагам. — Той кимна към конюшните, двамата слязоха по стълбите и се запътиха натам. — Помислих си, че мога да ти покажа повече от Уестънбърт, докато яздим — каза Алекс, — защото имението е доста голямо за разходка.
Ема се усмихна с нетърпение.
— Не съм яздила от векове — въздъхна тя.
Алекс я погледна с недоверие.
— Стига, Ема, непрестанно те виждам в Хайд Парк върху онази кротка бяла кобила на братовчедка ти.
Ема завъртя очи.
— Господи, не може да наричаш това езда. Човек едва може да поязди в тръс в онзи препълнен парк, да не говорим пък за галоп. Освен това, дори и да мога, хората ще приказват за скандалното ми поведение в продължение на седмици. Човек би помислил, че нямат по-интересни неща, за които да говорят, нали?
Алекс присви очи и погледна надолу към нея.
— Защо имам чувството, че вече не говорим за хипотетична ситуация?
— Възможно е да съм яздила кобилата си през парка със скорост, която някой би могъл да определи като „главоломна“ — призна Ема, а лицето и беше самото въплъщение на невинността.
Той се засмя.
— И хората говориха за това в продължение на седмици… — Щом тя кимна, той се замисли. — Чудя се защо не съм разбрал.
Този път Ема се разсмя.
— Страхувам се, че никой не е достатъчно смел да спомене името ми в твое присъствие, какво остава да злослови по мой адрес. — Тя се освободи от хватката му и се отправи към конюшните като вдигна полите си, за да може да се движи по-бързо. Обърна се с лице към него и извика. — Това е наистина прекрасно! Никога няма да разбереш всички шокиращи неща, които съм вършила и така ще мога да се наслаждавам на ангелска репутация в твоите очи.
Алекс ускори крачка.
— Ангелска не е точно думата, която ми идва на ум.
— Нима? — Тя продължи да върви назад, хвърляйки по един поглед зад себе си, за да е сигурна, че няма да се спъне в някой корен.
— Палавница е доста по-подходящо.
— Но „ангелска“ е прилагателно, а „палавница“ е съществително, не можеш да използваш едното на мястото на другото.
— Господ да ме пази от образовани жени — измърмори Алекс.
Ема спря за секунда и размаха пръст срещу него.
— Чух това, гад такава.
— Не мога да повярвам, че току-що ме нарече гад.
— Само аз съм достатъчно смела, за да го направя.
— Вярно е — отговори Алекс сприхаво.
— Освен това — каза Ема и продължи да върви заднешком към конюшните, — образованите жени са много по-интересни от необразованите.
— Продължава да ми повтаря една образована жена.
Ема оплези език.
— На твое място бих спрял — посъветва я Алекс.
Тя се усмихна лукаво.
— Мислиш си, че не съм достоен противник?
— Съвсем не — каза той най-спокойно. — Имам предвид, че трябва да спреш да вървиш. На път си да паднеш в коритото за вода.
Ема извика и скочи напред. Бързо се обърна и видя, че Алекс не се шегуваше с нея. Току-що се бе спасила от накисване.