— Не съм правил подобно нещо.
— Е, в такъв случай би трябвало да го направиш — отвърна предизвикателно Ема, издърпа ръката си от неговата и се протегна за чашата с вино.
— Добре — примири се Алекс, обърна се на една страна и подпря глава на рамото си. — Обещавам да не те прекъсвам.
— Добре — отвърна Ема и отпи от виното си.
— Но не обещавам, че ще се въздържа от това да ти се накарам, след като приключиш с историята.
Ема го погледна раздразнително.
— Нито пък ще ти гарантирам, че няма да те накарам да ми обещаеш повече никога да не се захващаш с подобни нелепи неща за в бъдеще.
— Моля те, имай поне малко вяра в здравия ми разум — Ема завъртя очи. — Сега едва ли ще се промъкна на някой кораб.
— Да, но само Бог знае какво друго си способна да направиш — измърмори Алекс.
— Може ли да довърша?
— Моля те, направи го.
— Добре, измъкнах се от къщи рано сутринта, а това не беше много лесно, защото стаята ми е на втория етаж.
Алекс изстена.
— За щастие, аз съм много добра в катеренето по дървета — продължи многозначително Ема. — Трябваше да скоча от прозореца и да хвана клона на дъба пред къщата, да стигна до стъблото и оттам до земята. — Погледна към Алекс, за да види дали няма да я прекъсне отново. Но той съвсем целенасочено запази мълчание.
— След като веднъж слязох на земята — продължи Ема, — не беше много трудно да намеря пътя до пристанището, а след това и до кораба.
— Баща ти не откри ли, че те няма? — поиска да узнае Алекс.
— О, бях подготвила всичко — безцеремонно отвърна Ема. — Той винаги тръгваше за кантората си много рано сутрин. Никога не е имал навик да ме нагледа, преди да тръгне. Страхуваше се да не ме събуди. Аз спя много леко — обясни тя, а виолетовите й очи бяха сериозни.
Алекс се усмихна, мислейки, че би искал да открие това сам.
— Ами прислугата? — попита той. — Със сигурност някой от тях е щял да забележи отсъствието ти.
— Ние не живеем в такова голямо имение като вашето — каза Ема и му се усмихна меко. — Баща ми и аз не държим много прислуга. Мери, нашата прислужница, обикновено идва да ме събуди в седем и половина…
— Варварски час — измърмори Алекс.
Ема сви устни и го погледна с лек упрек.
— В Бостън също така не спазваме и влудяващото ви градско разписание.
— Колко провинциално — сухо отвърна той, само за да я вбеси.
Почти проработи. Тя започна да му се заканва с пръст, но спря на средата на движението с ръка във въздуха.
— Като се замисля — каза тя бавно, присвивайки очи, — няма да благоволя да обсъждам тази тема с теб.
— Съсипан съм — отвърна Алекс и се протегна, за да сграбчи ръката й. С едно бързо движение я притегли към себе си. Ема извика леко, когато се приземи до него, а краката й се оплетоха в полите.
— Алекс! — изпищя тя и се опита да освободи краката си от тежката материя. — Какво правиш?
Той пусна ръката й и се пресегна, за да погали нежната линия на лицето й.
— Просто искам да се приближа достатъчно, за да мога да те подуша.
— Какво? — попита тя с дрезгав глас.
— Всеки има свой специален аромат — обясни меко той и палецът му премина по плътните й устни. — Твоят е особено сладък.
Ема нервно прочисти гърло.
— Не искаш ли да чуеш края на историята? — попита пресипнало тя и успя да се пребори с Алекс, за да седне, въпреки че той не бе много склонен да я остави да се отдалечи от него.
— Разбира се. — Ръката му се премести към ухото й и той хвана нежно меката му част между палеца и показалеца си.
— Ъмм… — прочисти гърло тя — докъде бях стигнала?
Ема премигна бързо няколко пъти, осъзнавайки, че Алекс бе успял да я превърне в пълна глупачка.
— Обясняваше ми защо прислужницата ви не е забелязала, че те няма — напомни й той, чудейки се дали пърхащите й мигли са толкова меки, колкото изглеждаха.
— Ах! — каза Ема и преглътна с усилие. — Тя е забелязала, че ме няма, разбира се, в седем и половина, когато обикновено идваше да ме събужда, но аз знаех, че докато успеят да намерят баща ми и той стигне до пристанището, вече ще сме излезли в открито море.
— И какво се случи? — подтикна я Алекс. Пръстите му оставиха ухото й и се преместиха надолу, за да погалят шията й.
Ема вдигна поглед към очите му и бе хипнотизирана от неприкритата страст, която видя в тях.
— Какво се случи, кога? — попита тя безизразно. Всяка мисъл излетя от ума й.