Алекс се подсмихна, доволен от реакцията й на ласките му.
— Какво се случи, когато баща ти е разбрал, че те няма?
Ема намокри устни и бързо сведе поглед към брадичката му, която, реши тя, е доста по-малко смущаваща, отколкото да гледа директно в яркозелените му очи.
— Ами — започна колебливо тя, опитвайки да възвърне спокойствието си, — в действителност нямаше какво да направи. Вече ни нямаше. Проблемите започнаха, когато се показах на капитан Картрайт по залез-слънце същата вечер. Помислих си, че ще избухне от гняв.
— Какво направи той?
— Заключи ме в каютата си и обърна кораба.
— Благоразумен човек — отбеляза Алекс. — Трябва да му изпратя благодарствено писмо.
— Той не ми даде никаква храна.
— Хубаво — категорично каза Алекс. — Не си заслужавала.
— Бях доста гладна — сериозно каза Ема, опитвайки се да игнорира топлината, идваща от тила й, където почиваше ръката на Алекс. — Не се бях хранила близо двадесет и четири часа, когато ме заключи, а и минаха още осем или девет, преди да се приберем вкъщи.
— Трябвало е да те набие.
— Баща ми се погрижи за това — отвърна Ема намусено. — През следващата седмица задните ми части бяха червени, колкото косата ми.
Алекс се бори дълго и упорито, за да устои на изкушението да спусне ръка по гърба й и да притисне тази част на тялото й, за която тя говореше. Погледна я крадешком, за да провери дали Ема има представа, какви мисли му се въртят в главата. Тя гледаше през дясното си рамо. Очите й бяха съсредоточени някъде в хоризонта, а на устните й трептеше усмивка, вероятно предизвикана от спомена. Изведнъж, сякаш усетила погледа му, тя се обърна и ярката й коса, понесена от бриза, се развя около лицето й. Нежната усмивка остана на устните й, но Алекс забеляза как в очите й се промъкна предпазливост. Той въздъхна. Тя не бе глупава.
По дяволите, сигурно за това я харесваше толкова.
Ема се възползва от кратката замисленост на Алекс, за да се отдръпне в другия край на одеялото, където първоначално седеше, използвайки глада като извинение.
— Умирам от глад! — заяви тя. — Чудя се какво ли е приготвила за нас мисис Гуд. — След тези думи тя започна да тършува из храната.
— Надявам се да не е някое от новородените котенца на Клеопатра — отбеляза Алекс.
Ема направи физиономия.
— Невъзможен си — каза тя и извади блюдо от печено пиле, след което въздъхна тъжно. — Искаше ми се да не беше слагала пиле.
— Защо? — попита Алекс, докато сядаше и се протягаше за бутчето. — Не го ли обичаш? — усмихна й се порочно и отхапа от месото.
По лицето на Ема се изписа безпокойство.
— Просто е толкова трудно да се яде, както подобава на една дама.
— Тогава не го прави като дама. Няма да кажа на никого.
Ема се колебаеше.
— Не знам. Леля Керълайн положи толкова усилия, за да подобри маниерите ми. Ще е ужасно да разваля всичко постигнато досега с един пикник.
— За бога, Ема. Използвай пръстите си и се наслади на храната.
— Наистина ли? Няма да се върнеш при семействата ни и да обявиш, че не съм се държала като благопристойна английска дама, нали?
— Ема, давал ли съм ти някога повод да мислиш, че искам от теб да се държиш като благопристойна английска дама?
— Добре — предаде се тя, откъсна другото бутче и изискано отхапа малко парче от него. Алекс едва се удържа да не се разсмее, докато тя дъвчеше миниатюрното залче. — Сега е твой ред — каза тя, повдигайки вежди очаквателно.
Алекс го направи по-добре от нея като вдигна само дясната си вежда в израз на пълна самоувереност.
— Мразя хората, които умеят да правят това — измърмори тя под носа си.
— Хмм?
— Нищо. — Ема отхапа още една миниатюрна хапка от пилето. — Просто сега е твой ред да ми разкажеш за най-лошото нещо, което си направил като дете.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че като дете бях пример за подражание?
— Не — отвърна Ема безцеремонно.
— Тогава ще повярваш ли, че бях толкова ужасен, че ще ми бъде трудно да се спра на определена случка?
— Това е по-вероятно.
— Защо не сключим сделка? — предложи Алекс, наклони се напред и подпря лакти на коленете си. — Какво ще кажеш за история, която най-много може да засрами един зрял мъж?
— Това вече е любопитно — каза Ема възторжено и напълно забрави за решението си да се държи подобаващо като захапа пилето и откъсна едно хубаво парче.