— Бях на две или три години — започна Алекс.
— Един момент — прекъсна го Ема. — Искаш да ми кажеш, че се чувстваш неудобно от нещо, което ти се е случило, когато си бил двегодишен? Това е най-абсурдното твърдение, което някога съм чувала. Хората не би трябвало да се срамуват от неща, които са правили като бебета.
— Ще ми позволиш ли да доразкажа историята си? — попита Алекс и наклони глава.
— Разбира се — отвърна тя великодушно, размахвайки пилешкото бутче.
— Бях на две или три години.
— Вече каза това — напомни му Ема с пълна уста.
Алекс я погледна раздразнено и продължи.
— Сестрата на майка ми ми беше подарила куче — играчка за Коледа. Носех го навсякъде с мен.
— Как се казваше?
Той изглеждаше смутен.
— Гуги — отвърна и погледна към Ема, която храбро се опитваше да заглуши смеха си. Тя бързо се усмихна широко. — Както и да е — продължи Алекс. — Играех си с Гуги толкова много, че в крайна сметка се разпадна и аз бях съкрушен. Или поне така ми е казвала майка ми — бързо допълни той. — Аз не помня нищо от това.
Ема си представи малко чернокосо, зеленооко момче, плачещо за любимата си играчка и реши, че тази представа бе прекалено очарователна, за да се съсредоточи върху нея без риск да се влюби мигновено.
— И какво се случи? — попита тя, тръсвайки глава, за да прогони опасните мисли.
— Майка ми ме е съжалила и напълнила отново кучето, използвайки старите си чорапи. И всички щяхме да си живеем щастливо, обаче — каза Алекс и се усмихна накриво — аз съм продължил да тормозя бедното животно и съм успял да го скъсам отново. Този път майка ми не е успяла да го поправи.
— И? — подтикна го Ема.
— И от тук историята започва да става неудобна.
— О, боже.
— Очевидно не съм бил в състояние да понеса раздялата с Гуги, дори когато смъртта му е била напълно окончателна, и след като не съм можел да влача кучето с мен съм решил, че пълнежът ще свърши същата работа. — Алекс спря за момент и прокара ръка през разбърканата си от вятъра косата. — Както си спомняш — каза той лениво — майка ми бе така добра да напълни кучето с чорапи. Така че през следващите няколко месеца съм скитал из коридорите на Уестънбърт, влачейки дамски чорапи навсякъде с мен.
Ема се засмя развеселено.
— Не мисля, че това е срамно. Според мен е очарователно.
Алекс вдигна очи и я погледна с фалшива строгост.
— Даваш ли си сметка, че имам репутация, която трябва да поддържам?
— О, повярвай ми, добре съм запозната с репутацията ти — отвърна Ема, а очите й блестяха от веселие.
Алекс се наведе напред в опит да изглежда заплашително.
— Поверявам ти най-мрачната си тайна. Какво мислиш ще стане, ако се разчуе, че херцог Ашбърн е прекарал годините, оформящи характера му, сред дамски чорапи?
— Хайде, хайде. Не си бил сред дамски чорапи, ти си ги обичал. Сега, като се замисля за това — Ема направи пауза, а по лицето й се плъзна широка усмивка, — мисля, че е напълно нормално. Със сигурност се интересуваш доста от дамските чорапи и сега.
— Какво искаш да кажеш?
— Наистина, Алекс — подразни го Ема. — Носи ти се слава сред дамите, нали знаеш.
— Която бързо губя заради теб — измърмори той.
Ема не чу коментара му и продължи:
— Повече от две дузини жени ме предупредиха за теб.
— Иска ми се някой да ме бе предупредил за теб — въздъхна той.
— Какво? — попита сепнато Ема.
Алекс се наведе напред. Зелените му очи бяха сериозни.
— Мисля, че сега ще те целуна.
— Та… така ли? — заекна Ема, почувствала, че я напуска всякаква самоувереност и присъствие на духа.
Алекс се вторачи в нея. Ярката й коса, която вятърът бе разбъркал, сега обгръщаше лицето й в чаровен безпорядък. Виолетовите й очи бяха широко отворени и светеха сияйно, докато гледаше как той се приближава. Тя навлажни нервно устни в пълно неведение за собствената си съблазън.
— Ема — дрезгаво каза той, — мисля, че трябва да те целуна. Разбираш ли това?
Ема кимна неуверено, едва разбирайки думите му. Чувстваше се така сякаш бе обхваната от пламъци, възпламенени от пулсиращата топлина, която идваше от силното му тяло.
Очите на Алекс се спряха върху чувствената й уста. Последната му ясна мисъл бе, че нищо друго, освен природно бедствие не би могло да му попречи да я целуне. Много бавно той докосна устните й със своите.