Глава дванадесета
Ема стоеше като хипнотизирана и не бе способна да откъсне очи от лицето на Алекс, докато устата му се приближаваше към нейната. Докосването бе мимолетно, но я остави без дъх и тя едва можеше да помръдне.
Алекс вдигна глава и я погледна. Очите й все още бяха широко отворени и се взираха в него втренчено, сякаш го виждаше за пръв път.
— Ема? — каза той и докосна брадичката й с пръсти.
Тя продължаваше да го наблюдава, докато той оглеждаше лицето й със зелените си очи. Ема едва устоя на порива да се протегне и да отметне разбърканите къдрици върху челото му.
Алекс я гледаше с такава нежност, мислеше си тя и всичко, което желаеше в момента, бе да се сгуши в топлите му обятия и да остане в тях завинаги. Знаеше, че той не я обича и че няма намерение да се ожени за нея. Но също така знаеше, че го е грижа за нея и че я иска много силно. И Господ да й е на помощ, тя го искаше също толкова силно. Бе прекарала месеци в опити да се убеди, че няма нищо необикновено в странните нови чувства, които присъствието му извикваше у нея. Алекс бе казал, че трябва да я целуне. Беше крайно време да бъде честна със себе си. Тя също трябваше да го целуне.
Той усети момента, в който колебанието й отстъпи място на желанието. Погледът й се смекчи, езикът й се стрелна навън, за да навлажни устните й. Преди да я целуне отново, тя го спря и постави ръце върху страните му, а след това прошепна името му с дрезгав глас.
Алекс завъртя бавно глава и целуна дланта й.
— Какво има, любов моя?
Гласът на Ема бе пресипнал от вълнение.
— Ще ми обещаеш ли да спреш, когато… трябва да спрем?
Алекс я погледна съсредоточено и се запита дали тя има представа какво иска от него.
— Аз… аз нямам много опит в тези неща, Алекс. — Ема преглътна, опитвайки се да събере кураж да продължи. — Искам да те целуна. Мисля, че го искам повече от каквото и да било друго през живота ми. Но е възможно да не разбера кога трябва да спрем или… как да те спра. Моля те да ми дадеш честната си дума, че ще спреш, преди да направим нещо непоправимо.
В този момент Алекс знаеше, че е негова. Знаеше, че може да я люби точно тук, на това одеяло и тя няма да направи нищо, за да го спре. Но той също така знаеше, че умът й не желаеше това, за което тялото й така очевидно копнееше. Алекс погледна към поруменялото й лице и осъзна, че няма начин да се примири със себе си, ако предаде доверието й.
— Давам ти думата си — тихо каза той.
— О, Алекс — изстена тя и обви ръце около врата му, докато той се навеждаше отново над нея.
— Само ако знаеше колко дълго чакам този миг — прошепна той и постави горещи целувки по цялото й лице, а след това и надолу по шията й.
— М-мисля, че знам много добре — отвърна Ема с треперещ глас, предизвикан от яростната атака на желанието му. Прокара пръсти през гъстата му коса и отчаяно го придърпа по-близо до себе си, докато той бавно я полагаше да легне по гръб.
Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че това е точният мъж и тя не можеше да се пребори с копнежа да бъде възможно най-близо до него. Без да се замисли, тя притисна тялото си плътно в неговото.
За Алекс невинното й движение бе като факла, която разпали искрата, тлееща в него от месеци.
— Господи, Ема — изстена той. — Знаеш ли какво правиш? — Алекс погледна към нея. Потъмнелите й очи пламтяха с новооткрита страст и доверие. Губейки се в тези виолетови езера, Алекс изстена отново. — Виждам, че нямаш никаква представа.
Ема не разбра неясния му коментар.
— Н-нещо не е наред ли? — запита тя, притеснена, че заради липсата си на опит е направила нещо, което не му е харесало.
Алекс се наведе и целуна клепачите й.
— Повярвай ми, любов моя, нищо не се е объркало. — Той се подсмихна, когато видя облекчението, изписано на лицето й. Сърцето му се стопли при мисълта, че тя се безпокои дали му е доставила удоволствие. — Удава ти се много лесно. — Алекс се чудеше как, за бога, ще успее да спре, както обеща на Ема, но не каза това на глас, тъй като се опасяваше да не развали чувствената магия на усамотения им пикник.
Лицето й пламна от удоволствие при комплимента му.
— Просто искам да… Ооо! — Тя не можа да довърши и изстена високо, когато ръката на Алекс премина по корема й и се спря върху гърдите й. Топлината от докосването му бе толкова силна, че тя бе изненадана как не я изгори дори през костюма й за езда. Изненадана от смелата му милувка Ема отвори стреснато очи.