— О, боже! — възкликна Ема, веднага щом възвърна способността си да говори.
— О, боже, наистина — подсмихна се Алекс и прокара показалец по изящната линия на челюстта й. — Как се чувстваш?
— Чувствам се… не знам как се чувствам. — Ема затвори очи за момент, напълно отпусната. Тя се усмихна леко, отвори очи и съсредоточи поглед в мъжа пред нея. — Ти знаеш повече за тези неща от мен. Кажи ми как се чувствам?
Алекс се засмя високо.
— Чувстваш се великолепно, сладка моя. Абсолютно великолепно.
— Да, предполагам, че е така — въздъхна Ема и се притисна в него. — Макар, че не бях прекалено… буйна, нали?
Той прикри усмивката си.
— Не, скъпа, не беше прекалено буйна. Беше просто перфектна.
— Благодаря ти — каза тя, сгушвайки лице към него. — Не бях сигурна какво трябва да правя. — Искаше да го погледне и да види изражението му, но по лицето й пропълзя едва доловима руменина от притеснение.
— Не се притеснявай. Планирам да ти осигуря изобилие от практика.
— Какво? — Ема седна бързо, внезапно изпитала силна нужда да приглади полите си. Думите на Алекс светкавично я върнаха в реалността. — Алекс, знаеш, че не можем да правим това през цялото време.
— Защо не?
— Просто не можем. Има прекалено много хора, които ще бъдат наранени. Прекалено много хора, които очакват от мен да бъда по-добър човек.
— Що се отнася до мен, не се сещам за нещо, което да те направи по-добър човек.
— Преднамерено се държиш глупаво. Аз просто… — лицето на Ема внезапно загуби цвета си. — Не мога да повярвам, какво направих току-що — каза тя, шокирана от скандалното си поведение. Открадната целувка бе едно нещо, но това… Господи, тя позволи, не, умолява Алекс да я докосва по най-интимен начин.
Той изстена, когато видя съмнението и самообвинението по лицето на Ема. Тялото му пулсираше от болка и, честно казано, нямаше сили да се занимава с внезапния й пристъп на женска чувствителност.
— Не обвинявам теб — бързо каза Ема, — а себе си. Изгубих контрол.
Нищо друго не можеше да го накара да се почувства по-зле. Тя бе толкова наивна. Нямаше идея на какъв чувствен натиск я бе подложил. Колко типично за неговата смела любима да поеме отговорност за това, което бяха споделили заедно. Но въпреки вината, която бе започнала да превзема ума му, Алекс не се чувстваше особено великодушен. Тялото му още молеше за освобождение и опъваше нервите му.
— Ема — гласът му бе равен и овладян, — ще кажа това само веднъж. Не съжалявай за този следобед. Беше прекрасно и естествено, а ти бе всичко, за което някога съм мечтал. Ако продължаваш да се обвиняваш, само ще се почувстваш по-зле. И ако мислиш, че не трябва никога повече да споделим душите си както направихме днес, просто ще трябва да приемеш, че вероятно няма да оставя нещата така.
На връщане яздиха мълчаливо. Ема се чувстваше раздвоена. От една страна, не можеше да спре да си припомня пламенното им преживяване. От друга, искаше да се набие с пръчка веднага щом се приберат вкъщи. Животът, реши тя, ставаше твърде объркващ.
Алекс също не бе склонен да подхване разговор. Почувства се така като че ли ще изгуби контрол над тялото си, а фактът, че аромата на Ема сякаш беше навсякъде, не му помагаше. Беше по дрехите му, ръцете му и просто се носеше във въздуха. Още от самото начало знаеше, че няма да намери удовлетворение, но мислеше, че доставянето на удоволствие на Ема ще му бъде достатъчно. И наистина бе — докато тя не започна да се съмнява в себе си, омаловажавайки случилото се със срама, който почувства.
Трябваше да вземе важни решения за живота си, реши той, при това скоро. Не бе сигурен колко още можеше да понесе.
Но докато се върнат обратно в Уестънбърт, Ема бе напълно объркана. Когато влязоха в подобното на пещера фоайе, тя измърмори нещо несвързано на Алекс и хукна нагоре по дългото, извито стълбище със скорост, която не бе вярвала, че притежава.
Алекс остана с краткотрайното видение от тъмносин муселин и пламтяща коса, което бързо изчезна от погледа му. Той въздъхна уморено. Почти му се искаше просто да признае пред себе си, че се е отнесъл лошо с нея. Тогава поне можеше да се опита да поправи грешките си. Но истината бе, че терзанията на Ема идваха от чувството й за вина и навярно тя трябваше да ги превъзмогне сама. С обезсърчен стон Алекс прокара ръка през косата си, завъртя се на пети и се насочи към покоите си с мисълта, че трябва да накара камериера си да му подготви студена баня.