Обичаше го безнадеждно и беше ужасена от това, че може би няма да е способна да го накара да й отвърне със същото. Да стои до него по време на вечеря, изведнъж й се видя най-страшната перспектива.
Тя беше сравнително добра в намирането на извинения да остане в стаята си. Откри разхлабена нишка на роклята си, която трябваше да бъде поправена, а и бе убедена, че започват да се появяват нови лунички по кожата й след престоя на открито. Мег бе незабавно изпратена да заеме малко пудра от лейди Керълайн. Ема почти успя да развие остро главоболие, когато Бел загуби търпение окончателно и насила я избута през вратата, а след това и надолу по стълбите.
Когато Ема и Бел пристигнаха, Алекс вече беше в салона и се облягаше небрежно на перваза на прозореца, докато разсеяно разклащаше чаша с уиски. В момента, в който Ема мина през вратата, той й хвърли развеселен поглед, изследвайки всяка една от чертите й много внимателно. Тя даде всичко от себе си, за да изглежда безразлична, но имаше ужасното чувство, че се е провалила напълно.
— Добър вечер, Ваша светлост — изтърси рязко тя и болезнено осъзна, че звучи като блееща овца. Не беше сигурна, но й се стори, че дочу братовчедка си да изпуска лека въздишка.
Алекс кимна за поздрав към Бел, която стратегически се разположи на дивана, откъдето се предлагаше отлична гледка към цялата стая. След като Бел му се усмихна радостно в отговор, той съсредоточи вниманието си към Ема.
— Надявам се, че сте прекарали един прекрасен следобед след завръщането ни — каза той учтиво.
— Беше много хубав, благодаря ви — отговори Ема механично и вкопчи пръсти в облегалката на бледожълтия стол със смъртоносна хватка. Бел наблюдаваше размяната на реплики с нескрит интерес, а главата й се местеше безсрамно напред-назад между Ема и Алекс.
— Чувствам се така, сякаш съм на сцената — измърмори Ема под носа си.
— Моля? — поинтересува се Алекс любезно.
— Каза ли нещо? — попита Бел едновременно с него.
Ема се усмихна измъчено и поклати глава. Напрежението в залата беше наистина достатъчно плътно, за да може да се реже.
— Мисля, че ще си взема още едно уиски — каза Алекс.
— Имам чувството, че може би ще се нуждаете от него — заяви Бел с невинна усмивка.
— Малка нахалница. — Алекс прекоси залата спокойно и си наля още едно питие. Когато се насочи обратно към мястото си до прозореца, той премина много близо до Ема, докосна я и прошепна в ухото й:
— Не се опитвай да унищожиш покъщнината, скъпа моя. Това е един от любимите столове на майка ми.
Ема незабавно пусна облегалката и буквално прелетя покрай една декоративна масичка в бързината си да заеме мястото до Бел. Когато вдигна очи отново, Алекс се усмихваше широко. Тя, от друга страна, не се усмихваше изобщо.
За щастие Софи избра точно този момент да се появи тържествено в стаята.
— Здравейте, всички — каза весело тя, оглеждайки набързо залата. — Виждам, че майка не е пристигнала още. Хмм, каква изненада! Бих си помислила, че тя ще е най-нетърпелива да се осведоми относно ездата ви този следобед.
— Аз също бих си го помислил — каза сухо Алекс.
Софи нямаше отговор на тази забележка, затова избяга в другия край на стаята и седна върху бледожълтия стол, който Ема преди миг бе опитала да повреди. Ема отпусна рамене, тъй като хапливият коментар на Алекс я бе огорчил.
— Клеопатра роди котенцата си — обяви Софи с усмивка. — А Чарли беше толкова развълнуван, че не говори за нищо друго цяла вечер. За нещастие сега настоява да ми задава всякакви, хм… деликатни въпроси, на които не се чувствам напълно подготвена да отговарям и да обсъждам с шестгодишно момче — въздъхна тя тъжно. — Иска ми се Оливър да се завърне у дома скоро.
— Уверена съм, че Алекс ще бъде способен да ви помогне, относно частта с деликатните въпроси — каза раздразнено Ема и съжали за думите си в мига, в който излетяха от устата й.