Ема си тананикаше весело, когато влезе в оживения пазар и закупи няколко дузини яйца. Бяха малко неудобни за носене, но тя внимаваше да не гримасничи много. Една кухненска прислужница щеше да е свикнала да носи такъв товар, а Ема не искаше да провали маскарада си. Освен това тя бе сравнително силна, а и имаше само пет къси пресечки до дома на семейство Блайдън.
— Благодаря ви много, сър — усмихна се тя на бакалина и кимна с глава.
Той й отвърна ухилено.
— Да не си нова тук, а? Звучиш, сякаш си родом от Колониите.
Очите на Ема се разшириха от изненада. Не очакваше въпрос от бакалина.
— Защо… да, израснах там, но живея в Лондон от много години — излъга тя.
— Винаги съм искал да видя Америка — размишляваше той.
Ема изстена вътрешно. Бакалинът изглеждаше готов за дълъг, приятен разговор, а тя наистина трябваше да се върне вкъщи, преди Бел да започне да се притеснява за нея. Ема започна да се измъква към вратата и през цялото време не спираше да се усмихва.
— Върни се някой път, малка госпожичке! За кого каза, че работиш?
Но Ема вече беше изтичала навън, преструвайки се, че не бе чула въпроса му. Когато беше на половината път към вкъщи, духът й бе приповдигнат. Подсвиркваше си весело, напълно сигурна и доволна, че бе изиграла ролята си без никакъв проблем. Ходеше бавно, защото изгаряше от желание да удължи малкото си приключение. Освен това й беше много приятно да наблюдава всички лондончани, тръгнали по всекидневните си задачи. В дрехите й на прислужница никой не й обръщаше внимание и тя можеше безсрамно да наблюдава околните, колкото дълго искаше, докато не погледнеха към нея в отговор.
Ема проточи шия и видя прелестно малко момче на около пет или шест години, което се измъкна от елегантна карета, теглена от двойка еднакви червеникавокафяви коне. То държеше малък кокер шпаньол и го почесваше между ушите. Черно-бялото кученце върна вниманието като облиза лицето на момчето. То изписка със смях и шумният възглас подтикна майка му да подаде глава от екипажа, за да провери дали всичко е наред. Тя беше красива жена с тъмна коса и зелени очи, които искряха от очевидната любов към сина й.
— Да не си мръднал от това място, Чарли — извика тя на момчето. — Ще дойда при теб след минута.
Жената се обърна към вътрешността на каретата и, както изглежда, говореше на някого. Малкото тъмнокосо момче завъртя очи и запристъпва от крак на крак, докато чакаше майка си.
— Мамо — умоляваше то, — побързай.
Ема се усмихна на очевидното му нетърпение. От това, което й беше казвал баща й, тя явно е била съвсем същата като малка.
— Само една минута, дяволче такова. Ще дойда.
Но точно тогава по улицата пробяга една шарена котка. Кученцето изведнъж нададе висок лай, скочи от ръцете на Чарли и се втурна след котката.
— Уелингтън! — изпищя малкото момче и се спусна след кучето.
Ема остана с отворена уста от ужас. Наемен файтон се носеше бързо надолу по улицата, а кочияшът беше напълно завладян от разговора с мъжа, стоящ до него, без да обръща ни най-малко внимание на пътя. Чарли щеше да бъде стъпкан под конските копита.
Ема изпищя. Тя дори не се замисли, докато пускаше яйцата и се втурна по улицата. Когато беше на няколко крачки от момчето, се хвърли с главата напред. Молеше се да има достатъчно сила, за да изтласка и двама им от пътя, преди да бъдат премазани от файтона.
Чарли изскимтя, без да разбира защо странната жена беше скочила върху него и го беше блъснала настрани.
Точно преди да падне на земята Ема дочу още викове.
А след това имаше само тъмнина.
Глава втора
Ема долови гласове, преди да отвори очи.
— О, Алекс! — ридаеше женски глас. — Какво щеше да стане, ако тази прислужница не беше тук? Чарли щеше да бъде стъпкан! Аз съм лоша майка. Трябваше да го наблюдавам по-отблизо. Не биваше да му позволявам да слиза от каретата преди мен. Просто трябваше да си стоя в провинцията, където той нямаше да се забърква в толкова много неприятности!
— Хайде, Софи — решително каза мъжки глас. — Ти не си лоша майка. Но трябва да престанеш да пищиш, преди да ужасиш бедното момиче.
— О, да, разбира се — съгласи се Софи. Но след няколко секунди започна да плаче отново. — Не мога да повярвам, че това се случи. Ако Чарли беше пострадал, не зная какво щях да правя. Просто щях да умра. Щях да изгубя желание за живот и да умра!