— Изглежда правите това доста често. — Алекс не можа да устои на очевидното смущение на Ема, затова прекоси стаята и зае мястото до Керълайн. Хенри последва примера му. — Или поне го правите в мое присъствие.
Ема го погледна така свирепо, че Софи не се сдържа и промърмори тихо „О, Господи!“. Алекс отпи от уискито си спокойно, изглеждайки напълно незасегнат от яростта й. Което, разбира се, само допринесе за усилването на гнева й. В същия миг Алекс се ухили.
— Е… — заяви Керълайн, само за да наруши мълчанието. За нейно огромно съжаление обаче всички незабавно се втренчиха в нея и поради тази причина тя се принуди да каже още нещо. — Разкажи ни повече за следобеда си, скъпа Ема. — Изглежда това беше популярна тема за разговор.
— Ами всъщност… — подхвана Ема, а раздразнението й започна да взема връх над нея.
Кракът на Бел се вряза в пищяла й. Ема преглътна болезнено, усмихна се слабо и отговори.
— Беше наистина прекрасен, благодаря ти.
Тишината надвисна над стаята отново и този път никой, дори Керълайн, не беше достатъчно смел, за да я наруши.
Ема заби поглед в скута си, пръстите й безцелно подръпваха полите й. Тя можеше да почувства очите на Алекс върху себе си и колкото и да опитваше не успя да събере смелост да срещне погледа му. Докато седеше в гробната тишина, тя трябваше да признае, че този, на когото всъщност беше ядосана, е тя, а не Алекс.
Тя знаеше, че е силно привлечена от него. Но да признае този факт на един джентълмен, някак изглеждаше в пълно противоречие с всеки принцип от нейното възпитание, а на нея й беше трудно да обърне гръб на повелите на морала, които баща й, леля й и чичо й й бяха внушавали през годините.
Положението, в което се намираше, беше пълна бъркотия. Желаеше го толкова отчаяно, а знаеше, че не бива да бъде с него. Можеше да оправдае копнежа си с факта, че го обичаше, но тя някак трябваше да намери сила и да спре да действа според този копнеж.
Всичко щеше да бъде различно, ако той изпитваше поне малка част от любовта, която тя хранеше към него. Или, помисли си унило Ема, ако той просто й предложеше. Брак с Алекс без взаимна любов беше за предпочитане пред това да го няма изобщо. Тя се загледа в него. Той се бе върнал към заниманието си да изследва ноктите на пръстите си и изобщо не изглеждаше като мъж, който се кани да предложи брак на някоя дама. Ема преглътна и се отпусна още повече в дивана.
— Боже мой! Сякаш тук има погребение! Да не би всички да сте изгубили способността си да говорите? — Юджиния стоеше на прага на гостната, облечена в елегантна рокля от зелена коприна.
— Всъщност, майко, мисля, че всеки от тук присъстващите е малко уплашен да отвори неговата или нейната уста.
Алекс се усмихна широко на майка си, когато се надигна, за да я дари с една нежна целувка по бузата.
Юджиния погледна сина си укорително.
— Не си се държал зле с нашите гости, нали?
— Само с мен — изчурулика смело Ема, което накара леля й да я стрелне с неодобрителен поглед.
Алекс се подсмихна, възхитен от хапливата забележка на Ема.
— Вероятно бих могъл да ви придружа на вечеря, мис Дънстър — каза той любезно, отиде до нея и й предложи ръката си.
— Разбира се — измърмори Ема. Какво друго можеше да направи при такава любопитна група от наблюдатели. Усмихвайки се сладко на своята публика, тя стана и се опита да направи крачка към вратата, но желязната хватка на Алекс я прикова на място.
— Вярвам, че ще бъдем последни — заяви Алекс, твърде очевидно.
— Ако никой от вас не възразява — побърза да добави Ема, чувствайки как страните й порозовяват.
— О, не, изобщо не възразяваме — възкликна Юджиния и буквално повлече дъщеря си навън.
За няколко секунди стаята се беше опразнила.
— Никога недей да правиш това отново! — избухна Ема и се дръпна силно от хватката му.
— Да правя какво? — попита той невинно.
— Вярвам, че престоят ви е бил приятен, Ема — имитираше го тя, наподобявайки тона му перфектно.
— О, хайде сега, Ема. Не може да ми се сърдиш заради малката шега.
— Но тя е за моя сметка. Аз бях унизена.
— Не бъди толкова ядосана, любов моя. Знаеш, че само те дразнех.
— Не зная нищо подобно. На мен ми се струваше, че ти просто си отмъщаваше, защото не получи това, което искаше, този следобед.
Неспособен да понесе отчаяния й поглед, Алекс я хвана за раменете и я притегли към себе си.