— О, скъпа, съжалявам — промълви той. — Никога не съм имал намерение да те карам да се чувстваш по този начин. Повярвай ми, този следобед получих точно това, което желаех.
— Но…
— Замълчи. — Той постави показалеца си върху устните й. — Всичко, което исках, беше да те направя щастлива, а успях единствено да те натъжа. Дразнех те преди малко, защото ако не мога да те видя щастлива, то ядосана е най-малкото по-добре, отколкото тъжна.
— Е, аз предпочитам да не прибягваш до такива методи отново — смотолеви тя в гърдите му.
Алекс я целуна по челото.
— Обещавам. Сега, след това… — той търсеше нова тема за разговор. — Виждала ли си някога стая да се изпразва толкова бързо? Изглежда не съм единственият, който желае уединена среща помежду ни. Готов съм да се обзаложа, че майка ми стигна в трапезарията за по-малко от десет секунди.
— Със сигурност не съм виждала леля ми да се движи толкова бързо — отвърна Ема с колеблива усмивка. — И си помислих, че чичо Хенри ще грабне Бел за косата.
— Странно, но аз си мислих, че той е над тези работи.
— Трябва да се шегуваш. Леля Керълайн може да бъде доста застрашителна, когато е разгневена. Той не би искал да я провокира по никакъв начин. Прекалено много държи на спокойното си съществуване. Освен това всички те са твърде загрижени да ме видят задомена. Не, че — каза Ема бързо — ние… аз имам някакви планове да се установявам скоро. Имам бизнес, за който трябва да се погрижа в Бостън, както знаеш. — Тя усети прималяващо чувство в стомаха си, още докато изричаше думите. Не беше ли решила, че Алекс е много по-важен за нея от „Дънстър Шипинг“. — Не бива да позволяваш да се чувстваш притиснат, нали знаеш.
Алекс погледна надолу към нея със странно изражение на лицето.
— Макар че ми е трудно да си представя как някой може да те принуди да направиш нещо — продължи Ема, изглеждайки малко нещастна.
Алекс се усмихна криво, чудейки се колко натиск всъщност ще е необходим точно в този момент, за да го накарат да се ожени.
— По-добре ли се чувстваш — попита той простичко.
Ема държеше очите си сведени.
— Станах за посмешище, нали?
— За кое по-точно говориш?
Тя се изчерви при неговото очевидно споменаване за избухливото й държание преди малко.
— Всъщност, имах предвид силното ми смущение този следобед. — Тя направи пауза и се насили да погледне в очите му. — Мисля, че преувеличих — каза тихо. — Съжалявам. Надявам се, че не съм те разстроила.
Тя погледна нагоре към него. Виолетовите й очи бяха изпълнени с доверие. В този момент нещо в Алекс трепна. Не можеше да повярва, че тя се извиняваше на него заради стеснението си относно случилото се между тях този следобед. Благовъзпитаните млади дами бяха учени, че всякакъв вид интимност преди брака е равносилна на вечно падение, и сега, когато Алекс не се чувстваше така, сякаш тялото му ще избухне, той беше наистина впечатлен, че Ема не е легнала болна за цяла седмица.
— Напълно нормално е да се чувстваш объркана от ново изживяване — промълви той, чувствайки, че трябва да каже нещо, което да я успокои.
— Благодаря ти за разбирането — отвърна Ема и на лицето й се появи колеблива усмивка. — Въпреки това си мисля, че ще бъде разумно да се въздържаме занапред. — Когато Алекс повдигна вежда, тя обясни. — Наистина ми е трудно да опиша колко ужасно се почувствах този следобед.
— Виновна?
— Да, а също и объркана. — Ема се обърна и безцелно се загледа в малкия часовник, който лежеше върху една декоративна масичка. Беше горда от себе си, че е така честна с Алекс, но пък от друга страна, един толкова откровен разговор бе до известна степен смущаващ.
— Иска ми се да не се чувстваше по този начин.
— И на мен — отговори Ема, все още обърната към часовника. — Но се страхувам, че не мога да контролирам емоциите си достатъчно добре и занапред ще се опитам да избягвам състоянието на смущение, в което бях по-рано днес.
— Ема? — и когато тя не отговори, Алекс повтори по-силно. — Ема?
Тя се обърна бързо и лъскавата й коса се надипли около лицето й на меки къдрици.
Алекс обхвана с пръсти брадичката й и повдигна главата й, така че да може да се вгледа в меките виолетови дълбини на очите й.
— Ще продължавам да се опитвам да те целуна, нали знаеш?
— Знам.
Той се наклони по-близо.
— При всеки удобен случай.
— Знам.
Устните му почти докосваха нейните.