— Ще го направя още сега.
Ема простена тихо, уловена в чувствения капан на гласа му.
— Знам.
— Ще се опиташ ли да ме спреш? — прошепна той срещу устните й.
— Не. — Тихият й отговор се изгуби в устните на Алекс, които се спуснаха към нейните. От тях се излъчваше примамлива горещина и Ема просто затвори очи, изгубена в омайната топлина на този миг.
Алекс болезнено осъзнаваше, че двамата с Ема имаха няколко скъпоценни минути заедно. Той наистина нямаше да се учуди, ако майка му нахлуеше в гостната и обявеше Ема за компрометирана при вида на една-единствена целувка и изискаше от него да се ожени за нея на секундата.
Той се откъсна от нея неохотно и си пое дълбоко дъх.
— Това ще бъде един дълъг уикенд — измърмори, все още държейки брадичката й с пръсти.
— Да, знам — каза Ема с много странен глас.
Лъчезарна усмивка озари лицето на Алекс, докато той я оглеждаше. Изглеждаше замаяна, а очите й бяха вперени в една точка вляво от лакътя му.
— Много бих искал да узная какво точно минава през ума ти в този момент — каза нежно Алекс и отметна кичур коса от челото й.
Ема разтърси леко глава, опитвайки се да фокусира погледа си.
— Какво? — Тя примигна няколко пъти. — Обещаваш ли да не се смееш?
— Не обещавам нищо подобно.
Ема примигна още няколко пъти срещу неочаквания отговор и след това го погледна в лицето. Той й се усмихваше по доста снизходителен начин, а зелените му очи блестяха с топлото обещание за любов.
— Е, предполагам, че бих могла да ти кажа все пак… — каза тя тихо. — Мислех си, че… ами, това, което се чудех…
— Да?
— Всъщност се чудех как, за бога, да се задържа на краката си, когато ме целуна преди малко. — Една срамежлива усмивка докосна лицето на Ема и тя погледна надолу, където кракът й беше начертал полукръгове върху килима. — Почувствах се така, сякаш се разтапям.
Алекс усети нещо непознато да потрепва вътре в него и нямаше начин да пренебрегне успокоителната топлина, която незабавно се разля по тялото му. Той се наведе и веднага впи устни в нейните.
— Не можеш да си представиш колко съм щастлив да чуя това.
Ема продължаваше да движи обутия си в пантофка крак по килима, абсурдно доволна от думите му и неспособна да удържи широката усмивка, която се появи на лицето й.
— Вероятно би могъл да вземеш ръката ми и да ме съпроводиш на вечеря.
— Мисля, че мога да го уредя.
Когато Ема и Алекс пристигнаха в трапезарията, семействата им вече се бяха настанили около дългата дъбова маса. Тъй като компанията им наброяваше само седем души, Юджиния, предпочитайки добрият разговор пред формалностите, бе решила да настани всички в предната част на масата, оставяйки другия край празен.
— Позволих си свободата да седна на почетното място на масата — обяви Юджиния. — Знам, че етикетът изисква ти да седиш тук, Алекс, но сме се събрали неофициално и аз допускам, че ще накърня гордостта си, ако отстъпя мястото си на моя син.
Алекс повдигна вежда, докато държеше стола на Ема. Стрелна майка си с поглед, който ясно показваше, че не вярва на нито една нейна дума.
— Освен това аз, разбира се, си помислих, че ти и Ема бихте желали да седите близо един до друг.
— Както обикновено, ти си много проницателна, майко.
Усмивката на Юджиния не трепна дори за миг. Тя се обърна към Ема, пренебрегвайки безцеремонно сина си.
— Хубаво ли прекара този следобед, скъпа моя? Керълайн ми каза, че обичаш да яздиш.
Ема се усмихна снизходително, докато сядаше между Бел и празното място, което беше запазено за Алекс. Юджиния беше третият човек тази вечер, който и задаваше този въпрос. Четвъртият, ако броеше Бел, която беше малко по-директна.
— Прекарах чудесно, благодаря ви. Алекс беше много любезен придружител.
Бел започна да кашля. Ема я стрелна с унищожителен поглед и я ритна силно под масата.
— Наистина ли — промълви Юджиния, заинтригувана от сцената, която се разиграваше под масата. — И колко точно „любезен“ беше той?
Този път кракът на Софи се заби звучно в пищяла на майка й.
— Бях извънредно любезен, майко — каза той с тон, който слагаше край на цялата тема.
Само след миг Керълайн изскимтя леко, когато Хенри я ритна по пищяла.
— Хенри! — извика тихо тя. — Какво, за бога, те накара да направиш това?
— В действителност, скъпа — прошепна той, поглеждайки нежно в очите й. — Имах чувството, че изпускам веселбата.