Неравният път обратно към Лондон не помогна. Не й беше дошло на ум колко уморена бе всъщност, докато не грохна върху леглото си, осъзнавайки, че няма да стане най-малко седмица… Или докато някой не почука на вратата й десет секунди по-късно.
— Здравей, Ема — Нед отвори вратата и мушна главата си в стаята, преди тя да има възможност да отговори. — Добре ли прекара уикенда? — След нейното вяло кимване той продължи. — Отлично! Изглеждаш доста освежена.
Ема, която лежеше по корем, с лява буза, притисната в леглото, и ръка, извита над главата в някак неестествен ъгъл, вдигна очи скептично и осъзна, че той не бе ни най-малко саркастичен. Изглеждаше доста разсеян и тя се съмняваше, че всъщност я е огледал добре.
— А ти добре ли прекара уикенда? — поинтересува се тя. — Предполагам, че си се насладил на краткия си период на свобода.
С мудна походка Нед влезе в стаята, затвори вратата и се облегна на писалището на Ема.
— Нека просто кажем, че прекарах един интересен уикенд.
— О, боже.
— Защо първо не ми разкажеш за твоя?
Ема сви рамене, насили се да се изправи в седнало положение и облегна гърба си върху планината от възглавнички, които бяха подпрени на дъската на леглото й.
— Беше точно такъв, какъвто предполагаш.
— Един куп хора, които се опитват да те омъжат?
Включително и аз самата, помисли си тя.
— Именно. Но въпреки това успях да си прекарам добре. Хубаво е да се махнеш от града. Толкова е пренаселено тук.
— Добре, добре. — Нед започна да пристъпва на пети. Ема имаше впечатлението, че той не обърна никакво внимание на това, което каза тя.
— Нещо не е наред ли, Нед?
Той си пое дълбоко дъх.
— Е, би могло да се каже.
Той отиде до прозореца и зарея поглед навън, след миг се обърна и я погледна, скръсти ръце, след това ги пусна свободно около тялото си и накрая започна да крачи нервно из стаята.
— Ще трябва да се упражняваш повече — отбеляза саркастично Ема.
Нед може и да я беше чул, но със сигурност не я слушаше.
— Нищо не се е объркало сериозно. Имам предвид, че не е нещо, което да не може да бъде оправено, ако напрегна ума си да измисля как. Разбира се, умът ми не струва особено много, както знаеш.
Ема повдигна вежди.
— Не, не и в материален смисъл.
— Не е като някой да е умрял или нещо такова. — Нед пъхна ръце в джобовете си и измърмори. — Поне не още.
Ема се надяваше, че го е разбрала погрешно.
— Работата е там, Ема, че имам нужда от съвета ти. И може би от помощта ти. Ти си един от най-умните хора, които познавам. Бел обаче също е умна. Не мога да се сравнявам с нея, когато става въпрос за литература и… колко езика всъщност говори тя? Три? Мисля, че освен това може да чете и на още няколко. Не е толкова добра в математиката, но е с остър ум, такава си е моята сестричка. Но е дяволски практична. Точно преди месец тя… — Нед спря, отърси раменете си рязко и погледна Ема с покрусено изражение. — Боже мой, Ема. Дори не мога да си спомня първоначалната си мисъл. Знам, че не дойдох тук да обсъждам сестра си. Какво казвах? — Той рухна върху стола.
Ема прехапа устна. Главата на Нед висеше отпуснато върху облегалката на стола. Положението изглеждаше наистина зловещо.
— Ъъм, мисля, че имаше нещо, за което ти беше нужен съветът ми.
— О, вярно — Нед направи гримаса. — Забърках се в голяма каша.
— Наистина?
— Играх на карти.
Ема изпъшка и затвори очи.
— Почакай малко, Ема — протестира Нед. — Последното нещо, от което имам нужда сега, е лекция за покварата от картите.
— Нямаше да ти изнасям такава. Просто, когато изявлението „Играх на карти“ е предшествано от „Забърках се в голяма каша“, това обикновено означава, че някой дължи на другиго голямо количество пари.
Нед не каза нищо, той просто си седеше там и изглеждаше съсипан.
— Колко? — попита Ема и набързо изчисли мислено спестяванията си. Напоследък не беше харчила много от издръжката си. Вероятно щеше да бъде способна да помогне на братовчед си.
— Ами… една определена сума.
Нед стана и погледна отново през прозореца.