— Колко точно определена е тази сума.
— Крайно определена — отговори той загадъчно.
— За колко конкретно говорим? — избухна Ема.
— Десет хиляди лири.
— Какво?! — изкрещя тя и скочи от леглото. — Да не си обезумял? Да не си се побъркал? — Тя започна да крачи напред-назад и да кърши нервно ръце. — Какво си мислеше, че правиш?
— Не знам — изстена Нед.
— О, забравих, че ти не си с всичкия си. Как мога да очаквам от теб да мислиш?
— Не ми оказваш особена подкрепа в този така критичен за мен момент.
— Подкрепа?! Подкрепа?! — Ема го стрелна със смразяващ поглед. — Подкрепата не е това, от което се нуждаеш точно сега. Или поне не и от емоционален тип. Не мога да повярвам. — Тя се отпусна отново върху леглото. — Просто не мога да повярвам. Какво, за бога, ще правим сега?
Нед въздъхна облекчено, когато чу, че тя включва и себе си в това число.
— Какво се случи?
— Играех с група приятели в Уайтс. Антъни Удсайд се присъедини към нас.
Ема потрепери от отвращение. Не беше виждала виконт Бентън от тяхната странна среща на бала у Линдуърти, но със сигурност и не гореше от желание да го види. Техният смущаващо напрегнат разговор я беше оставил крайно неспокойна и леко оскърбена. Тя не бе разказала на Алекс за случилото се. Не мислеше, че има причина да го тревожи. Но въпреки това Ема все още не можеше да се отърси от чувството, че Удсайд има зли намерения — намерения, които засягаха семейството й. Сега изглежда предчувствието й се бе сбъднало.
— Беше неучтиво да не го попитаме дали ще се присъедини към нас — продължи Нед. — Предполагаше се, че ще бъде приятелска игра. Съвсем неофициална. Всички бяхме пийнали по няколко питиета.
— Всички, освен Удсайд, предполагам.
Нед изпъшка и заби юмрук в стената.
— Вероятно си права. Следващото нещо, което си спомням, е, че залозите бяха излезли извън контрол и аз не можех да се оттегля.
— И изведнъж се оказа обеднял с десет хиляди лири.
— О, Господи, Ема, какво ще правя?
— Не зная — каза тя искрено.
— Работата е там, Ема, че той играеше нечестно. Видях го да мами. — Нед прокара ръка през косата си и гледката на болезненото изражение, изписано върху лицето му, сви сърцето й.
— Защо не каза нищо? Как можа просто да си седиш там и да му позволиш да обере всичките ти пари?
— О, Ема — въздъхна Нед, отпусна се назад в стола и зарови глава в ръцете си. — Може да съм мъж на честта, но не съм глупав. Удсайд е един от най-добрите стрелци в Англия. Щях да съм напълно луд, за да кажа нещо, което може да го провокира да ме предизвика на дуел.
— Убеден ли си, че щеше да го направи?
Нед й хвърли поглед, който ясно й казваше, че е много повече от убеден.
— И ти трябва да приемеш? Не можеш ли просто да му обърнеш гръб и да си отидеш?
— Ема, това е въпрос на чест. Няма да мога да си покажа лицето никъде, ако обвиня някого, че играе нечестно и после не се изправя срещу последствията.
— Знаеш ли, всъщност намирам тази работа с мъжката чест за прекалена. Наречи ме практична, но мисля, че животът на някого е за предпочитане пред честта му. Поне що се отнася до игрите на карти.
— Съгласен съм, но няма какво да направя по въпроса. Фактът е, че аз дължа на Удсайд десет хиляди лири.
— Колко време имаш, за да събереш парите?
— Обикновено трябва да му ги дам веднага, но понеже сумата е голяма, той ми каза, че разполагам с две седмици.
— Толкова много? — запита Ема саркастично.
— Мисля, че ми даде допълнително време, защото му харесва да чувства, че има власт над мен.
— Вероятно си прав.
Нед преглътна конвулсивно, ръцете му сграбчиха облегалките на столовете.
— Каза ми, че ще забрави за целия въпрос, ако уредя среща между него и Бел.
Ема почувства как я изпепелява нажежен до бяло яростен пламък.
— Ще го убия! От всички противни желания… — изкрещя ядно тя, забърза към писалището и започна да отваря шкафчетата. — Имаш ли пистолет? — попита тя вбесено, тършувайки из принадлежностите си и разпръсквайки книжа върху пода. — Всичко, което имам, е този нож за отваряне на писма. — Внезапно една ужасна мисъл се вряза в съзнанието й и тя се обърна към Нед с мъртвешки бледо лице. — Ти не си… не си се съгласил, нали?
— За бога, Ема! — избухна Нед. — За какъв ме мислиш?
— Съжалявам, Нед. Знам, че не би могъл… Просто съм толкова разстроена.