Выбрать главу

— Няма да търгувам невинността на сестра си заради хазартен дълг — отговори той.

— Знам — въздъхна Ема и прокара пръста си по жалкия малък кинжал. — Остър е.

— Няма да ходиш никъде с този нож. Така или иначе няма да успееш да нанесеш особени щети с него.

Тя върна ножа обратно на мястото му и се отпусна на края на леглото.

— На никого не съм казвала досега, но имах спречкване с Удсайд миналата седмица.

— Така ли? Какво се случи?

— Всичко беше много странно. Наговори ми всякакви обиди заради това, че съм американка и нямам титла.

— Кучи син! — закани се Нед, свивайки юмруци.

— Това не е всичко обаче. Каза ми още, че възнамерява да се ожени за Бел.

— Какво?

— Кълна се в Господ — кимна Ема, за да подчертае думите си. — И мисля, че той наистина го вярваше.

— Ти какво му каза?

— Присмях му се. Макар че вероятно не биваше да го правя. Но мисълта за Бел и това копеле беше направо абсурдна.

— Трябва да внимаваме с него, Ема. Той е обсебен от Бел и това е достатъчно сериозен проблем, но сега, след като и ти си го обидила, ще жадува за отмъщение.

Ема му хвърли несигурен поглед.

— Какво би могъл да направи? Освен да прибере твоите десет хиляди лири, разбира се.

Нед изстена.

— Откъде, за бога, ще се сдобия с тях, Ема?

— Ако успеем да погасим този дълг, Удсайд няма да има нищо, с което да оказва натиск върху Бел. Трябва да измислим план.

— Знам.

— Ами родителите ти?

Нед подпря глава върху една от ръцете си и я погледна измъчено.

— О, Ема. Не искам да ги моля за парите. И без това се чувствам толкова засрамен от себе си… не искам и те да се срамуват от мен. Но така или иначе средствата на татко са вложени. Той неотдавна направи голяма инвестиция в една плантация в Цейлон. Не мисля, че ще се справи с такава голяма сума в брой за толкова кратко време.

Ема прехапа долната си устна, несигурна какво да каже.

— Сам се забърках в тази каша. Длъжен съм да се измъкна.

— С малко помощ от братовчедка ти.

Нед се усмихна вяло на Ема.

— С малко помощ от братовчедка ми — повтори той.

— Може би е по-добре, че чичо Хенри и леля Керълайн не могат да помогнат — каза Ема. — Те ще бъдат много разочаровани от това.

— Знам, знам — въздъхна Нед и се изправи решително. Той отиде до прозореца и проследи с поглед движението по оживената улица.

— Много жалко, че това не се случи след шест месеца — каза Ема замислено.

— Какво ще стане след шест месеца?

— Тогава е двадесет и първият ми рожден ден. Семейството на майка ми ми остави известна сума… Не знам дали някога съм ти споменавала. Натрупва лихва от доста време и предполагам, че парите са достатъчно, за да покрият дълга ти. Но са под попечителство и аз не мога да ги докосна преди моя двадесет и първи рожден ден. Или освен ако не… — думите на Ема заседнаха в гърлото й.

— Освен ако ти не какво?

— Ако не се омъжа — каза тя тихо.

— Не допускам, че Ашбърн ти е предложил този уикенд — каза Нед с полушеговит тон.

— Не — каза Ема тъжно.

— Няма значение, така или иначе. Ще отнеме месеци, за да вземеш парите от Америка.

— Всъщност са тук в Лондон. Майка ми беше родена в Америка, но баба и дядо са емигрирали от Англия. Дядо ми никога не се е доверявал достатъчно на колониалните банки и държеше по-голямата част от капитала си тук. Предполагам, че майка ми и баща ми така и не са видели причина да преместят парите, макар че Щатите са независими.

— Е, безполезно е дори да мислим за това. Никой банкер няма да ти отпусне парите по-рано.

— Освен ако не се омъжа — отговори Ема тихо и сърцето й започна да бие по-бързо.

Нед я погледна озадачено.

— Какво каза, Ема?

— Колко трудно ще е да се вземе специално разрешително?

— Не много, предполагам, ако познаваш подходящите хора.

— Смея да предполагам, че Алекс познава всички подходящи хора — коментира Ема, навлажнявайки устни. — Не мислиш ли?

— Току-що ми каза, че Ашбърн не ти е предложил този уикенд.

— Така е — съгласи се Ема и сключи ръце. — Но това не означава, че аз не мога да предложа на него.

Очите на Нед се ококориха учудено.

— Аз, ъъъ, предполагам, че би могла — каза той внимателно. — Никога не съм чувал това да се е случвало на практика, но не допускам, че е невъзможно да се направи.