— Да съм убеден в какво, Смитърс?
— Убеден ли сте, че не познавате точно тази млада дама? Тя беше доста, хм, настойчива, Ваша светлост.
Алекс реши да отстъпи пред иконома си.
— Как изглежда тя, Смитърс?
— Доста дребничка, а косата й е с много ярък цвят.
— Какво? — възкликна Алекс и се изправи толкова рязко, че удари силно коляното си в бюрото.
Бръчките около очите на иконома се смекчиха леко.
— И има най-големите виолетови очи, които съм виждал, откакто мисис Смитърс се спомина преди седем години.
— За бога, Смитърс, защо не ми каза!
Алекс се втурна навън от стаята и почти прелетя надолу по стълбите. Смитърс го последва с доста по-спокойна походка.
— Не предполагах, че сте заинтересован от цвета на очите на покойната ми съпруга — каза той меко, усмихвайки се широко, както преди седем години.
— Ема! — възкликна Алекс, когато прекрачи прага на стаята. — Какво, за бога, правиш тук? Нещо не е наред ли? Семейството ти знае ли, че си тук?
Ема облиза устните си нервно, преди да отговори.
— Не, не знаят. С изключение на Нед. Той ме доведе.
— Братовчед ти е позволил да дойдеш тук без придружител? Да не се е побъркал?
— Не, макар той да смята, че аз съм — призна Ема с малко тъжен глас. Алекс не изглеждаше обезумял от радост да я види. Тя се изправи бързо. — Мога да си тръгна, ако моментът не е подходящ.
— Не! — извика силно Алекс, прекоси стаята и затвори вратата. — Моля те, остани. Просто съм много изненадан да те видя тук.
— Знам, че това е крайно нередно — започна Ема, без да има никаква идея как да повдигне темата за брак, — но исках да говоря с теб насаме, а ти знаеш колко е трудно да получиш няколко уединени мига в Лондон.
Алекс повдигна вежда. Знаеше много добре.
— Нед ми каза, че си се върнал вчера следобед. Каза, че те е видял миналата нощ в Уайтс.
Алекс се чудеше дали Нед й е казал също, че беше прекарал почти час, разпитвайки го за Ема.
Тя се изправи внезапно, прекалено неспокойна, за да седи. След това започна да крачи и нервно задъвка долната си устна.
— Правиш това много често — изтъкна Алекс със снизходителна усмивка.
Тя се завъртя бързо.
— Какво?
— Хапеш си долната устна. Намирам го за доста привлекателно.
— О! Благодаря ти.
Алекс прекоси стаята и я хвана за раменете.
— Ема — каза той с нисък глас, гледайки много дълбоко в очите й, — моля те, кажи ми какво не е наред. Очевидно си много разстроена заради нещо.
Дъхът секна в гърлото й, докато се взираше в наситенозелените очи на Алекс. С глава, наклонена по този начин, тя се почувства така, сякаш той можеше да проникне с поглед в най-скритите кътчета на душата й. Ема преглътна конвулсивно, борейки се срещу порива да притисне тялото си към неговото и просто да се сгуши в ръцете му. Тя можеше да почувства топлината, която се излъчваше от него, и отчаяно копнееше да стане част от тази топлина.
Алекс можеше да види как виолетовите й очи започнаха да горят от желание и му костваше всяка частица от волята, която притежаваше, за да не се наклони напред и да плени устните й със своите. Той нямаше идея как да я накара да се почувства по-добре, но беше напълно убеден, че това, от което тя не се нуждаеше, бе още една интимна среща с него.
Ема не знаеше колко дълго бе останала в това състояние, преди да си спомни да си поеме дъх, но накрая тя издиша и каза:
— Трябва да говоря с теб за нещо, а не мога да мисля ясно, когато стоиш толкова близо до мен.
Алекс прие това за добър знак.
— Разбира се — каза той загрижено, пусна ръцете й и се придвижи до дивана, където тя седеше няколко минути по-рано. Потърквайки брадичката си, той започна да обмисля положението. Алекс планираше да предложи на Ема в петък, но този момент можеше да бъде също толкова подходящ, както и всеки друг. Тя трябваше да има някакви нежни чувства към него, в противен случай никога не би се осмелила да дойде сама в градската му къща. А и освен това тук той имаше по-голяма възможност да я целува до припадък, след като тя каже „да“ — което той се надяваше, че ще се случи — отколкото в дома на братовчедите й, където беше планирал да й предложи. Той просто щеше да почака, докато му каже това, което я притеснява толкова много, и след това щеше да я попита. Това щеше да бъде един прекрасен момент.
Ема се суетеше около дивана и след миг седна, настанявайки се на ръба.