— Алекс — каза тя и се наведе напред, — трябва да те попитам нещо, но се страхувам, че ще кажеш „не“.
Алекс седна на стола, разположен в съседство с дивана. Той също се приведе напред, така че лицето му не беше много далеч от нейното.
— Никога няма да узнаеш, ако не ме попиташ.
— Още по-уплашена съм, че може да кажеш „да“.
Алекс беше заинтригуван, но не каза нищо. Ема си пое дълбоко дъх, преглътна и изправи раменете си. Тя знаеше, че няма да е лесно, но никога не си бе и представяла колко ужасно ще се почувства, докато се опитва да изкаже думите.
— Алекс… — каза тя рязко, но гласът й прозвуча прекалено високо. Преглъщайки отново, тя се застави да говори малко по-тихо. — Алекс — повтори отново, — нуждая се… това, което искам… не, не. — Тя погледна към него с големите си светли очи. — Това е много трудно за мен.
— Забелязах — каза той утешително. Алекс помисли, че тя е на косъм да разкъса носната кърпичка, която стискаше между пръстите си.
— Алекс, бих искала да те помоля за ръката ти. — Думите излязоха от устата й много бързо и Ема рязко издиша, без дори да усети, че беше задържала дъха си.
Той примигна, но освен клепачите по тялото му не помръдна и мускул. Ема го погледна несигурно.
— Алекс?
— Нима току-що ме попита дали ще се оженя за теб?
Тя започна да извива гънките на тъмнозелената си пола в ръце, без да има достатъчно смелост да го погледне в очите.
— Да.
— И аз така си помислих. — Алекс рязко се облегна назад, доста зашеметен от изявлението й.
Той тъкмо успя да се убеди, че това е моментът да помоли за ръката й, а тя го беше направила преди него. Слаб глас в задната част на главата му казваше, че това беше хубаво нещо, че ако тя действително го моли да се ожени за нея, най-вероятно щеше да каже „да“, когато той най-накрая успееше да й зададе същия въпрос. Но един още по-настойчив глас в предната част на главата му казваше, че това беше напълно нередно, че тя някак го лишаваше от нещо, което той желаеше отчаяно. Дявол да го вземе, Алекс очакваше с нетърпение да й предложи. Не бе спрял да репетира от два дни. Не успяваше да заспи през нощта, защото не можеше да спре да разиграва различни сценарии в съзнанието си. Дори сериозно се замисли дали да не падне на колене. Вместо това сега Алекс стоеше отпуснато върху стола, който на всичкото отгоре не беше достатъчно голям за него, докато Ема се беше разположила толкова несигурно на ръба на дивана, че той се страхуваше да не падне.
— Ема, сигурна ли, че знаеш какво правиш? — каза накрая той.
Тя въздъхна тъжно. Това не беше много положителен отговор.
— Това, което искам да кажа, е — продължи Алекс, — че обикновено мъжът е този, който предлага брак на жената.
— Просто не можех да чакам, докато ти ме попиташ — каза Ема някак смутено. — Ако… ако решиш ме попиташ.
— Нямаше да ти се наложи да чакаш много дълго — промърмори Алекс под носа си.
Ема очевидно не го чу, защото изглеждаше не по-малко разтревожена, отколкото по-рано.
— Проблемът е, че аз трябва да се омъжа за теб доста бързо.
Алекс си помисли, че това е наистина един изключително загадъчен коментар, след като те не са извършили акта, който обикновено изисква една жена да се омъжи за мъж така внезапно.
— Това е доста необикновено — каза той и поклати глава.
— Осъзнавам това — каза тя набързо, — но ти често казваш, че аз съм една необикновена жена.
— Всъщност досега не съм чувал жена да предлага на мъж — отвърна Алекс, подбирайки думите си внимателно. — Не мисля, че е незаконно, но това просто не се прави.
Ема завъртя очи. Беше започнала да разбира какво се случваше тук. Тя беше засегнала безмерната мъжка гордост на Алекс. При нормални обстоятелства дори би се забавлявала с това, но щастието на целия й живот бе заложено на карта. Алекс седеше там и чувстваше съжаление, защото тя му бе отнела нещо като присъщо мъжко право и той едва ли дори за миг бе помислил колко много кураж трябваше да има, за да дойде до дома му сама и да го помоли да се ожени за нея. Не точно това я бяха възпитавали да прави. „Методи за предлагане на брак“ определено не бяха вместени между латинския и уроците по пиано. Въпреки всичко тя реши, че един от тях трябваше да се покаже като възрастен в този случай и това можеше да бъде тя.
— Наистина, Алекс — каза тя със сладка усмивка. — Трябва да се чувстваш поласкан. Рядкост е мъж да има жена, която е толкова зашеметена от него, че да противоречи на условностите и го моли да се ожени за нея.