Алекс премигна.
— Щях да те попитам в петък — каза той с леко сприхав тон. — Дори репетирах какво да кажа.
— Така ли? — възкликна радостно Ема. — Наистина? О, Алекс, толкова съм щастлива! — Неспособна да се сдържи, тя скочи от дивана и коленичи пред него, вземайки ръцете му в своите.
Той сведе поглед към нея. Изражението му все още бе леко детинско.
— Бях много развълнуван относно предложението. Никога преди не съм правил такова нещо, както знаеш. И сега не се стигна до него.
Ема се усмихна сияйно, притискайки ръцете му.
— Все още можеш да го направиш. Обещавам, че ще кажа „да“.
Алекс въздъхна и след това внезапно погледна много сериозно в очите й.
— Не се държах много любезно, нали?
— Не — призна тя, — но наистина не ме интересува. Просто съм толкова щастлива, че искаш да се ожениш за мен.
— Все още не съм казал „да“, нали знаеш?
Ема се навъси.
— Но ще го направя, предполагам, ако се приложи подходящо насърчение.
— И какво трябва да бъде то, Ваша светлост?
Алекс завъртя невинно очи към тавана.
— О, ами не знам. Целувка ще бъде доста добре като за начало.
Ема се наведе напред, подпирайки ръцете си на облегалките на стола.
— Ще трябва да ми съдействаш — прошепна тя, чувствайки се необикновено дръзка сега, когато бе приел предложението й.
Алекс се наведе и ръцете му покриха нейните.
— С всички средства.
Той спря внезапно. Устните му бяха болезнено близо до нейните.
— О, Алекс — въздъхна Ема и повдигна устните си с оставащия половин инч, който ги делеше от неговите. Все така нежно тя притискаше устните си към неговите, възхитена от мисълта, че това бе първата целувка, която тя започваше. Затова си мислеше, че именно поради тази причина е най-сладката от всички досега.
— Много съм доволен, че се досетих да затворя вратата — каза Алекс и зарови глава във врата й. — Макар че… — думите му заглъхнаха, когато той неохотно отвърна главата си от Ема и изви врат така, че да се обърне с лице към вратата на салона.
— Смитърс! — изкрещя той рязко. — Разкарай ухото си от вратата! Чу всичко, което искаше да чуеш! Сега изчезвай!
— Веднага, сър — гласеше приглушеният отговор.
Ема не можеше да не се засмее, когато чу отдалечаващите се стъпки да изчезват надолу по коридора, а след това и нагоре по стълбите.
— От години се опитва да ме накара да се оженя — обясни Алекс. — Сега докъде бяхме стигнали?
Тя му се усмихна съблазнително.
— Мисля, че тъкмо щяхме да се преместим върху дивана.
Алекс простена. Надяваше се, че Ема нямаше планове за дълъг годеж. Той се надигна от стола си, издърпа я на краката й и я постави върху дивана.
— О, скъпа — прошепна той, докато сядаше до нея. — Толкова много ми липсваше.
— Но нали се видяхме за последно преди три дни.
— Това не означава, че не си ми липсвала.
— Ти също ми липсваше — каза срамежливо Ема. — Когато не се докарвах до състояние на лудост от нерви заради идването ми тук днес.
— Много съм щастлив, че го направи. — Алекс притисна устни в нейните и този път задълбочи целувката с езика си, прокарвайки го по гладката линия на зъбите й. Когато от гърлото й се отрони тиха въздишка, той се възползва от мига и я притисна по-силно към себе си, пиейки от нея, вкусвайки сладостта й.
— Толкова съм доволна, че бракът продължава цял живот — каза тихо Ема срещу устните му, — защото не мисля, че някога ще се наситя на целувките ти. — Тя се извърна леко и постави ръка върху страната му. — Караш ме да се чувствам толкова красива.
— Ти си красива.
— Много мило от твоя страна, че го казваш, но червената коса е безнадеждно демоде, а и освен това е невъзможно човек да изглежда толкова прекрасно, колкото аз се чувствам в този момент.
Алекс погледна нежно в лицето й. Нейната светла, красива кожа беше порозовяла от желание, а очите й се бяха разширили и блестяха, обрамчени от най-дългите мигли, които някога бе виждал.
А устните й, мили боже, те никога не бяха изглеждали толкова розови досега, нито толкова пълни.
— Тогава трябва да се чувстваш много прекрасно, Ема. Защото никога не съм виждал нещо толкова изящно в живота ми, колкото си ти в този миг.
Ема почувства как по тялото й се разля гореща вълна.