— О, Алекс, моля те, целуни ме отново.
— С удоволствие, любов моя. — Той обхвана с ръце лицето й и го приближи към своето. Ема се предаде охотно на ласките му и езикът му незабавно се потопи в устата й, милвайки нежната й плът. Ема срамежливо последва примера му, любопитна да го изследва по същия начин. Алекс си помисли, че колебливите й милувки ще го довършат. Цялото му същество копнееше за още. Той я дръпна страстно към себе си и притисна тялото й по доста интимен начин към своето, докато ръцете му бродеха неконтролируемо по женствените й извивки.
Ема стенеше от наслада, едва способна да повярва на тръпнещата вълна от удоволствие, която премина през тялото й. И тогава, когато си мислеше, че не би могла да понесе повече, Алекс постави ръката си върху гърдите й и ги обхвана нежно. Тя се почувства така, сякаш огън я бе изпепелил през плата на роклята, изгаряйки кожата й и жигосвайки я като негова бъдеща съпруга. Ема бавно губеше контрол — всичко, за което можеше да мисли, беше да е колкото може по-близо до него и да го докосва навсякъде.
Точно когато тя беше на ръба да се погуби напълно, Алекс се отдръпна от нея неохотно… много неохотно.
— Скъпа — каза той, призовавайки толкова воля, колкото дори не си бе представял, че притежава, — ще спра сега, докато не сме стигнали до момент, в който не бих могъл да го направя. Разбираш ли?
Тя кимна трепетно.
— Искам нашата брачна нощ да бъде перфектна. В този бъдещ момент ти ще ми принадлежиш по всеки възможен начин.
— И ти ще принадлежиш на мен — прошепна Ема.
Той я дари с нежна целувка.
— Да, ще ти принадлежа. Ще бъде най-красивият момент от живота ни, обещавам ти това, и поради тази причина не искам да го разваля по някакъв начин. Сега, ако не възразяваш, мисля, че бих искал да обгърна ръце около теб и да те подържа за миг преди да те изпратя обратно вкъщи.
Ема кимна отново, неспособна да намери думи, с които да изрази емоциите, преминаващи през нея в този миг. Тя никога не си беше представяла, че е възможно една жена да се почувства така съвършено преизпълнена с наслада, както тя преди малко. Смътно осъзна, че той все още не й бе казал, че я обича, но и тя също, а и така или иначе това не намаляваше чувствата й към него. Освен това тя можеше да усети любовта му, да я почувства, почти да я докосне. През последните няколко месеца бе започнала да опознава Алекс много добре. Той не би я държал по този начин, ако не я обичаше поне малко. И в крайна сметка, тя знаеше, че той ще каже думите. Може би тя самата трябваше да събере куража да му ги каже първа. Колко трудно би могло да бъде това? Вече го помоли да се ожени за нея. Нищо не можеше да е по-страшно от това, а тя бе преминала през него просто чудесно. Но Ема трябваше да отложи разговора за любов. В този момент беше доволна само да лежи в прегръдките му. Тя бе намерила своя дом в тях.
След няколко минути Алекс осъзна, че трябва да заведе Ема вкъщи. Тя бе казала, че Нед я е придружил до входната му врата… Той дори не искаше да предполага какво бе направила, за да убеди братовчед си да я доведе тук. Въпреки това знаеше, че Нед щеше да дойде за нея, ако остане прекалено дълго, а ако това се случеше, цялото семейство Блайдън можеше да се присъедини. А тогава адът щеше да се отприщи. Всички щяха да се успокоят, разбира се, веднъж, след като бъдат информирани за предстоящата им сватба, но Алекс си помисли, че това няма да бъде много благоприятно начало на съвместния им живот.
И така с огромно съжаление той побутна рамото на Ема.
— Събуди се, любов моя. Опасявам се, че се налага да те заведа у дома.
— Ще ми се да не го правиш.
— Повярвай ми и на мен ми се иска да не го правя, но последното нещо, което желаем, е цялото ти семейство да нахлуе тук при нас.
Ема се прозя и бавно се измъкна от ръцете на Алекс.
— Презирам реалността.
Алекс се засмя.
— Как ти звучи следващата седмица?
— Как ми звучи следващата седмица за какво?
— Сватбата ни, глупаче.
— Следващата седмица? Да не си полудял?
— Очевидно.
— Алекс, няма начин да успея да планирам сватба до следващата седмица. — В момента, в който изрече думите, Ема си спомни, че целият замисъл на нейното предложение беше именно в това, че се налагаше да се омъжи веднага.
Но Алекс вече бе отстъпил.
— Две седмици тогава.
— Добре — каза тя бавно. — Леля Керълайн ще получи пристъп на истерия. Тя би желала пищна сватба, сигурна съм.