— Ти искаш ли пищна сватба?
Ема му се усмихна.
— Наистина за мен няма значение — въздъхна тя. Всичко, което желаеше, бе Алекс. Макар че сега, когато се замислеше за това, винаги бе мечтала за красива рокля с дълъг шлейф, който да се носи плавно между пейките в черквата — по пътеката, която щеше да я отведе към бъдещето й.
— Седмица, броено от събота — каза тя бързо, надявайки се, че ще успее да намери шивачка, която да се съгласи да работи при такова ограничено време.
— Много добре. Ще настоявам да спазиш датата.
Ема се засмя леко.
— Моля те, направи го.
Алекс все още размишляваше върху странния й коментар за това, че трябва да се омъжи за него бързо. Каквато и да бе причината, вероятно бе нещо наистина неотложно, за да я накара да се противопостави на всички обществени условности и да му предложи брак.
— Ема — каза той и докосна брадичката й леко с пръсти, — имам един въпрос към теб.
— Да?
— Какво, за бога, те подтикна да ми предложиш брак?
— Какво ме подтикна? Е, всъщност всичко звучи доста глупаво, а аз бих могла просто да убия Нед заради това, въпреки че трябва да призная колко съм доволна, че накрая всичко се получи така добре. Не бих могла да бъда по-щастлива. — Ема погледна към Алекс и го дари със смутена усмивка. — Нуждая се от пари, всъщност, а не мога да използвам… — Тя спря рязко, изплашена от промяната, която внезапно настъпи у Алекс. Цялото му тяло се скова и напрегна, сякаш бе готов за битка, а лицето му беше като издялано от гранит — твърдо и непреклонно. Ема пристъпи назад, защото се почувства сякаш физически отблъсната от намръщеното му изражение. — Алекс? — каза тя колебливо. — Нещо не е наред ли?
Той усети как го обзема изпепеляващ гняв и се чувстваше неспособен дори да говори. Яростта блъскаше в ума му и замъгляваше разсъдъка му.
Нуждая се от пари, нуждая се от пари, нуждая се от пари. Думите на Ема отекваха болезнено в главата му, а стените около сърцето му, които тя току-що бе разбила на парченца, започнаха да се изграждат наново.
Как можа да бъде такъв глупак? Той си мислеше, че най-накрая бе намерил жена, която да се интересува от него не заради материалните удобства и престижа, които вървяха заедно с името му. И наистина мислеше, че е влюбен в нея. Какъв идиот! Накрая тя доказа, че е същата като другите. Не можеше да повярва, че наистина се разкри пред него и му призна, че всичко, което желае, са пари. Това, предположи той, бе точка в нейна полза. Все пак не беше подла като всички останали.
Алекс се взираше студено в нея, очите му бяха два къса смарагдовозелен лед.
— Махай се — каза той остро, буквално плюейки думите.
Ема почувства как всичката кръв се отцеди от лицето й и за момент си помисли, че може да припадне.
— Какво? — попита тя, неспособна да повярва, че го е разбрала правилно.
— Чу ме. Искам да си вървиш.
— Но за какво… — едва успя да изрече.
— Можеш да смяташ всяко споразумение, до което стигнахме тук днес, за невалидно. — Гласът му бе леден. Той сграбчи ръката й и я забута към вратата.
Ема почувства как в очите й се събират горещи сълзи и с мъка се бореше да ги задържи, за да не се стекат по бузите й, докато Алекс я изблъскваше от стаята.
— Алекс, моля те… — изплака тя, когато пристъпиха в антрето. — Какво не е наред? Какво се е случило? Моля те, кажи ми! Моля те!
Алекс я завъртя с лице към него и я погледна твърдо в очите.
— Ти, алчна малка кучко.
Ема се почувства така, сякаш я удариха.
— О, боже мой — прошепна тя, вече неспособна да контролира сълзите, които се стичаха свободно от очите й.
— Чакай отвън — каза той грубо и я бутна на предното стъпало. — Ще повикам карета, за да те откара у вас. — Той се завъртя на пети и се върна вътре. След това рязко се обърна. — Никога повече не се връщай.
Докато стоеше на стълбите, Ема се чудеше дали не е умряла. Тя избърса сълзите от лицето си и пое голяма глътка въздух, опитвайки се да възвърне равновесието си. Трябваше да се махне оттук. Последното нещо, което искаше, бе да се върне вкъщи с каретата му. Ема дръпна шала върху главата си, за да скрие светлата си коса и забърза надолу по стълбите, а след това и по улицата.
Глава шестнадесета
Самотната разходка до вкъщи даде на Ема достатъчно време да обмисли зле протеклия разговор с Алекс. Не й отне много време да се досети какво точно се бе случило. Бел й беше разказала за първия щурм на Алекс във висшето общество и Ема знаеше, че той все още е преследван безмилостно заради титлата и богатството си. Тя също така знаеше, че Алекс ненавижда жените, които го искаха поради тези причини.