Ема осъзна, че когато я бе попитал какво я е подтикнало да му предложи, тя беше отговорила на въпроса му съвсем неправилно. На практика първата дума, излязла от устата й, беше „пари“. Но той я бе попитал какво я е подтикнало, а не защо иска да се ожени за него, помисли си ядно тя. Ако й беше задал въпроса по този начин, Ема най-вероятно щеше да преглътне гордостта си и да му признае, че го обича, молейки се той да отвърне на чувствата й.
Но само защото тя разбираше Алекс и осъзнаваше защо е реагирал така, не означаваше, че му прощава тази несправедливост. Той не трябваше да прибързва със заключенията си за нея. Ема смяташе, че двамата с Алекс са изградили доста по-сериозни взаимоотношения и мислеше, че той й е приятел, а не поредният обожател. А като неин приятел той трябваше да й вярва достатъчно и да я попита какво е имала предвид, когато каза, че се нуждае от пари. Ако го беше грижа за нея, щеше да разбере, че може би има нещо повече от алчност в историята й. Той трябваше да й даде шанс да му обясни неприятната ситуация, в която Нед я забърка.
Ема си пое дълбоко дъх в опит да преглътне сълзите, които заплашваха да се стекат по страните й. Ако Алекс не й вярваше като на приятел, тя не виждаше как щеше да й има доверие, когато се ожени за нея. И това най-вероятно означаваше, че той в действителност никога не я бе обичал.
Потънала в мисли, Ема бързо зави и зад последния ъгъл, който я отведе в квартала, където се намираше домът на семейство Блайдън. Тя не се съмняваше в това, че Алекс ще дойде на себе си и ще осъзнае какво се бе случило. Той беше също толкова упорит като нея, но скоро щеше да проумее, че начинът, по който си представяше Ема, като една долна алчна жена, която цели да се издигне в обществото, изобщо не беше правилен, предвид здравото приятелство, което споделяха вече почти два месеца.
Алекс най-вероятно щеше да й се извини, но тя не мислеше, че ще е способна да му прости това недоверие. Двамата можеха да бъдат много щастливи заедно и да имат един прекрасен брак. Е, помисли си тя разярено, той провали шансовете си за щастие.
Но за нещастие провали и нейните.
Ето защо, докато Ема се изкачваше по стълбите и се промъкваше през входната врата на дома си, единственото, което можеше да направи, бе да сдържа сълзите си, докато се озова в стаята си.
С бързо движение тя заключи вратата и се хвърли върху леглото, където притисна възглавницата към себе си и заплака с тежки, болезнени ридания, които се откъсваха от душата й и разтърсваха цялото й тяло.
Не беше наясно колко шум вдига, нито забеляза колебливите почуквания на вратата първо от Нед, след това от Бел и накрая от Керълайн. Част от сърцето й беше изтръгнато този следобед и тя го оплакваше. Никога повече нямаше да се довери на преценката си, що се отнася до мъжете. А най-неприятната част от всичко беше, че тя все още го обичаше. Алекс я беше предал, а тя продължаваше да го обича. И не мислеше, че някога щеше да спре.
Ема се чувстваше толкова наранена. Баща й беше казал, че времето лекува всички рани, но тя се питаше дали годините, които й предстоеше да изживее до края на живота си, щяха да заличат пулсиращата болка в сърцето й. Алекс я беше наранил много дълбоко.
Докато сълзите на Ема бавно утихваха, към тъгата, болката и обидата, които разкъсваха тялото й, се присъедини нова емоция. Гняв. Чист, неподправен гняв. Как смееше да се държи с нея толкова коравосърдечно. Ако той не можеше да вярва на нея, жената, с която се предполагаше, че ще прекара живота си, значи беше по-студенокръвен, зъл и циничен, отколкото някой някога бе мислил. Що се отнасяше до нея, той спокойно можеше да прекара остатъка от живота си сам, с коравото си малко сърчице.
Тя беше бясна. А когато най-после отвори вратата и Нед влетя в стаята, очите й бяха все още зачервени и кървясали, но не плачеше. Беше разгневена.
— Какво по дяволите става?! — избухна Нед и бързо затвори вратата след себе си. — Добре ли си? — Той я сграбчи за раменете, изучавайки задълбочено чертите на лицето й. — Той нарани ли те?
Ема извърна поглед. Загрижеността на Нед за нейното благосъстояние разпръсна голяма част от взривоопасния гняв, който я беше завладял.
— Не физически, ако това имаш предвид.
— Той каза не, нали? — предположи Нед. — Какъв идиот! Всеки глупак би забелязал, че е луд по теб.