— Тогава предполагам, че той е най-големият глупак от всички — опита се да се пошегува тя, — защото със сигурност не го е забелязал. — Тя прекоси стаята и погледна тъжно през прозореца. След минута се обърна към братовчед си. — Аз наистина съжалявам, Нед, знам колко отчаяно се нуждаеше от тези пари. Не мисля, че сега ще мога да ги получа. — Тя леко се подсмихна. — Освен ако не се ожениш за мен, разбира се.
Нед се вторачи в нея изумено.
— Въпреки това не смятам, че си подхождаме — продължи тя кисело. — Откровено казано, мисля, че ако се опиташ да ме целунеш, ще се изсмея. Не вярвам да се получи. Много съжалявам.
— За бога, Ема! — избухна Нед — Не ме интересуват парите! Не съм бедняк. Ще намеря начин да си ги набавя. — Той се приближи до нея и я притисна в прегръдката си по братски. — Загрижен съм за теб. Това копеле те нарани, нали?
Ема кимна, чувствайки се малко по-добре сега, когато Нед я държеше. Една прегръдка вършеше чудеса за разбитото сърце.
— Всъщност единственото нещо в момента, което ме крепи да не се разплача, е, че съм му бясна. И освен това — добави тя смутено — плаках прекалено много и мисля, че се обезводних.
— Би ли желала чаша вода?
— Всъщност, мисля, че да.
— Само минутка да повикам прислугата. — Нед помогна на Ема да отиде до леглото, където тя седна, и после прекоси стаята, за да отвори вратата.
Бел падна вътре.
— О, за бога, Бел — избухна Нед. — Да не би да подслушваше?
Сестра му се изправи от пода с цялото достойнство, което притежаваше и което не беше много, предвид това, че беше паднала по корем.
— А ти какво очакваше — настоя тя с раздразнен глас. — С Ема се спотайвате наоколо през последните няколко дни и очевидно замисляте нещо, а нито един от двама ви нямаше доблестта да ме включи. — Тя изсумтя срещу Ема и Нед и постави ръце върху хълбоците си. — Не ви ли дойде на ум, поне на един от вас, че може би бих искала да знам какво става. Аз не съм глупава, както предполагам знаете. Може и да съм способна да помогна — тя подсмръкна пренебрежително. — Или поне щях да се забавлявам, докато опитвам.
Ема се вторачи в нея безучастно по време на кратката й тирада.
— Не е имало никакъв заговор — отговори накрая тя.
— И всъщност това изобщо не ти влиза в работата — каза Нед сърдито.
— Глупости — отвърна Бел. — Ако беше само твоя работа, нямаше да ме засяга. Ако беше само на Ема, пак нямаше да ме засяга. Но когато е и на двама ви, значи е и моя работа.
— Логиката ти е невероятна — изкоментира сухо Нед.
— Аз почти забравих за какво говорехме — добави Ема.
— И така — каза Бел драматично, леко развълнувана. — Днес, когато се прибрах от парка, заварих единствената си братовчедка да си изплаква очите зад затворена врата и след като се опитах да я успокоя, моят брат ме спря и каза: „Остави я на мира, ти дори не знаеш какво я е разстроило. Изчезни“.
Ема се обърна към Нед и повдигна сериозно вежди.
— Ти действително ли й каза да изчезне? Това е напълно ужасно, Нед.
— Е, може и да съм го казал — отвърна той отбранително. — Ако си спомняш, ти звучеше така, сякаш умираше. Бях наистина доста разтревожен.
Ема се изправи, обърна се към Бел и я хвана за ръцете.
— Съжалявам, ако си се почувствала изоставена, Бел. Това със сигурност не е било нашето намерение. Просто Нед имаше проблем, аз имах решението и всичко се случи толкова бързо, че забравихме да те включим.
— И аз съжалявам, че направих такава сцена — отговори Бел смутено. — Но сега наистина трябва да ми кажете какво става.
— За кое от двете — попита Ема. — За проблема или решението.
— И двете.
— За да обобщя нещата, ще кажа просто, че помолих Алекс да се ожени за мен.
Бел падна на леглото и почти завлече Ема с нея.
— Каквооо?!
— И копелето й е отказало — добави вбесено Нед.
— Той какво? Не, не го е направил!
— Да, направи го — каза Ема с мрачно кимване.
Бел я погледна невярващо.
— Но защо?
— Всъщност това е доста лично. — Ема се изправи нервно и после бързо добави. — И не съм казала на Нед нищо за това.
— Но защо? Не можеше ли да изчакаш той да ти предложи? Така се прави по принцип, нали знаеш? Сигурна съм, че той щеше да го направи рано или късно.
— Нямах достатъчно време.
— Какво, за бога, искаш да кажеш? Ти не си стара мома, Ема!
— Ето тук се намесвам аз — обади се Нед. — Опасявам се, че Ема направи тази жертва за мое добро.