Бел се обърна и погледна към Ема със скептичен поглед.
— Направила си го заради Нед?
— Както и да е — Нед продължи целенасочено да игнорира подигравките на сестра си. — Забърках се в голяма каша. Имам хазартен дълг…
— Колко? — попита Бел без заобикалки.
— Десет хиляди лири.
— Какво?! — изпищя тя.
— Такава беше и моята реакция — измърмори Ема.
— Ти си побъркан!
— Виж, Бел, вече минах през всичко това с Ема — въздъхна Нед. — Достатъчно е да кажа, че Удсайд мамеше.
— О не, не и виконт Бентън — простена Бел. — Този човек е противен.
— Той е дори по-лош, отколкото си мислиш — добави Ема. — Предложил е на Нед размяна. Дълговете за теб.
— За мен? О, не, нямаш предвид…
— Всъщност аз мисля, че той иска да се ожени за теб и най-вероятно смята, че единственият начин да те накара да се съгласиш, е като те компрометира.
Бел потръпна.
— Изведнъж се почувствах ужасно омърсена. Мисля, че имам нужда от баня.
— Аз притежавам малко пари, които семейството на моята майка ми остави — обясни Ема. — Мислех си, че мога да ги дам на Нед, за да не се налага да казва на родителите ви за това, но не ми е позволено да получа тези пари, докато не се омъжа.
— О, боже! — задъха се Бел. — Какво по дяволите ще правим сега?
— Не мисля, че имам особено голям избор — каза Нед. — Трябва да намеря някой, който да ми заеме парите.
— Освен ако… — каза замислено Ема.
— Освен ако какво? — попита Нед остро. — Последният път, когато каза „освен ако“, реши да предложиш на Ашбърн и единственото, което успя да получиш, беше разбито сърце.
Споменаването на наранените чувства на Ема я накара да пророни една сълза, но тя бързо се овладя.
— Ти си идиот! — изсъска Бел и ритна брат си в пищяла.
— Съжалявам, Ема — извини се той веднага.
— Не биваше да казвам това. Наистина не исках да прозвучи така.
— Всичко е наред — каза Ема с тих глас и сведе глава към рамото си, защото не искаше да поглежда към братовчед си, преди да си възвърне самообладанието. — Докато говоря с вас двамата, всичко е съвсем… бих казала нормално. Почти бях забравила какво е да се чувствам тъжна. Ти просто ми го напомни, това е всичко.
— Съжалявам — повтори Нед.
— Недей. Сигурна съм, че ще се сетя да бъда тъжна стотици пъти, преди да заспя тази вечер. И съм убедена, че ще си припомня какво е гняв стотици пъти повече. Но макар и само засега, вие двамата можете да ми помогнете да забравя.
— Добре — каза Бел бързо и се върна на предишния им разговор. — Ти каза „освен ако“… Мисля, че си измислила план.
Ема остана загледана още няколко секунди през прозореца, преди да проговори.
— О, да, точно така! Ето това мисля, че трябва да направим. — Бел и Нед се наведоха напред в очакване. — Смятам, че трябва да откраднем разписката на Нед.
— Какво?! — попитаха изумено двамата й братовчеди в един глас.
— Ако Удсайд няма разписката, той не може да си вземе дължимото. А и няма начин да убеди никого, че Нед не се е разплатил, ако няма разписката, за да го докаже. Това е прекрасен план.
— Може и да стане — каза замислено Нед. — Кога искаш да го направим?
— По-добре да започнем веднага. Нямаме много време, а и не знаем колко пъти ще се наложи да търсим, докато я намерим.
— Как, за бога, можете да сте сигурни, че той няма да е вкъщи, за да я откраднете? — попита Бел. — Не мисля, че излиза всяка вечер. Със сигурност не знам достатъчно за навиците му, за да предвидя кога ще напусне дома си, ако реши да го направи.
Ема погледна братовчедка си право в очите.
— Това — каза тя решително — е мястото, където ти се включваш.
Бел видимо се отдръпна.
— Не ми харесва как прозвуча това.
— О, за бога, Бел, няма да те карам да проституираш. Всичко, което трябва да направиш, е да изпратиш на Удсайд мъничка флиртаджийска бележка, в която да му пишеш, че си нетърпелива да го видиш в… — Ема прехапа устни и погледна към тавана, докато прехвърляше наум датите с приемите, на които бе канена да присъства. — На бала у лейди Мотрам утре вечер. Вече знаем, че той е напълно заслепен от теб. Няма никакво съмнение, че ще бъде нетърпелив да се срещнете там. Трябва само да измислиш как да го забавляваш за няколко часа, докато ние се опитаме да вземем разписката.
— И как по-точно предлагате да го направя? Той вероятно ще си помисли, че Нед е готов да жертва моята добродетел за десетте хиляди лири.